Unflushable

Само 3 месеца ми трябваха да преодолея страха си от виваком и да отида да си подам заявлението за пренос на номер. Ако не ти е ясно за какво говоря, значи не си чел предната ми статия по темата. Този път избрах друг офис и отидох към 2 и нещо. От общо 5 служителя само един беше свободен, та се запътих смело към него. Обясних, че искам да се прехвърля на друг оператор и очаквах да започне да увърта и да търси с поглед шефа си или някой колега. Вместо това Виктор (ще го наричам така, за да не му казвам истинското име) веднага започна да работи по моя проблем. Аз се зачудих да не са сменили процедурата, но истината се оказа друга – бях попаднал директно на управителя. Разбрах го от табелката, с която беше закичен.
Постоях известно време докато той попълваше мълчаливо и по едно време започна да се пробва да ме убеди, че правя грешка. Не беше особено ентусиазиран в опитите си, но все пак ми предложи безплатна вивател карта, безплатни минути и т.н. Аз повторих няколко пъти, че вече съм взел решение и той като че ли се примири. Малко след това изчезна някъде.
Върна се 2-3 минути по-късно и направи един последен опит, но аз останах непреклонен. Връчи ми един лист, взе петте лева, които бях приготвил и каза „Елате да си вземете сертификата в петък“ (т.е. след 3 дни). Аз попитах за какво ми е този сертификат и се оказа, че без него няма как да ми пуснат номера от друг оператор.
Така като го разказвам, всъщност не се разбира, че прекарах едни 20-30 минути в чакане докато той ходеше насам-натам из офиса и говореше с разни хора. Отначало помислих, че говори за мен нещо, но той просто си се занимаваше с ежедневните си задачи.

В петък се появих по същото време – оказа се добър час. Този път моят човек го нямаше, но един от консултантите ми даде сертификата без да каже дума и аз излязох за последно от този офис.
С ценната хартийка се запътих към мтел. Там служителките бяха по-усмихнати и по-приказливи. Но това може да се дължи на посоката на пренасяне на номера. И там има какво да се желае – с договора ми вървеше някакъв апарат, който принципно става, но е далеч от моя панасоник. Е, все някак ще го преживея. Освен това пропуснаха да ме питат дали искам хартиена фактура и дали искам да ме включат в телефонния им указател. А аз пропуснах да видя колко струват разговорите мтел-мтел и се оказа, че съвсем не са евтини на този тарифен план. Но като съм решил да плащам ниска месечна такса, това може да се очаква.
Цялата процедура ми отне около седмица и половина: заявление във вторник, сертификат в петък, активиране на фиксирания номер в четвъртък. И хич не беше страшно!

След като взех изпита по логистика като истински студент (с 3), реших да мина през виваком да им обясня, че не ме кефят и искам да си прехвърля стационарния телефон към мтел. Имах някакво вътрешно усещане, че няма да стане толкова лесно. Не ме разочароваха. Посрещна ме девойче с приятна външност, облечено в клубните цветове на новоизлюпения бранд. В момента, в който споменах, че искам да се преместя – дори още не бях споменал мръсната думичка “мтел” – търговецът в нея веднага излезе на повърхността и се хвърли в яростна атака. Първо ми заяви, че няма как да стане прехвърлянето в момента, защото само шефът на офиса може да издава такива бележки, а той не работи в събота. Също така не работи след 5 в делнични дни, както и около обяд да не се надявам да го намеря. След тези подробни инструкции кога не мога да намеря шефа й, реших, че нямам повече работа там и се обърнах да си ходя. Но търговецът не беше свършил с мен – захапа ме с директен въпрос къде мисля да се прехвърля. Бях си обещал да не се издавам, но не издържах на взора й и смънках името на вечния враг. С доста любезен, но също така доста настоятелен глас тя ми обясни, че в мтел нищо по-добро не ме чака. Когато споменах, че разговорите ми с мобилни телефони на мтел ще са ми евтини, тя ми обясни колко нищо не знам и как са ме заблудили – всъщност разговорите от виваком към мтел били по-евтини. Опитах се да изтъкна аргумента, че таксата на мтел е почти 2 пъти по-ниска от тяхната. Не, не било така – можело и при тях да съм на 7 лв. такса. Бях като на изпит. При това не вървеше добре. След още няколко затапки от страна на симпатичната иначе продавачка (консултант?), бях “скъсан” на този изпит. Трябваше да се явявам на поправка пред шефа й. Стискайте ми палци! Ще ви държа в течение.