Unflushable

Това лято не е като миналото. И не само заради жегите. Спомням си миналото лято когато Хаус и компания излязоха в почивка, бях почти на ръба на отчаянието. Месеци без нищо за гледане. Вярно, имаше чат-пат по някоя серийка на нещо, но не достатъчно. Далеч не. Сега е друго. В навечерието на есенния сезон ще ти разкажа за летните сериали – някои от тях са достатъчно силни, за да изпреварят „истинските“.
Първо нещо не толкова лятно – Lie To Me. От Fox не можаха добре да си организират графика и се наложи част от сериите да ги пуснат лятото (вместо пролетта), което за мен беше много добра новина. Обичайното добро ниво, невероятен Тим Рот (също нещо обичайно) и доста напрежение – заслужава си гледането.
Освен това намерих (къде с чужда помощ, къде съвсем сам!) още няколко интересни заглавия, които току почват. Започвам с това, което ме впечатли най-много – The Good Guys. С любимия ми напоследък Bradley Whitford (точно така, Джош от Западното крило и Дени от Студио 60) и Colin Hanks, който не е играл почти никъде, което го прави идеален за ролята на новака, плюс още няколко познати лица, които няма да изброявам, щото ме мързи сега. Сериалът е за ченге-ветеран, който е бивш герой и затова още не са го изгонили въпреки пиенето, и новия му партньор, който се опитва да се издигне, но му е малко трудно. Ветеранът обича да сваля свидетелки и обвиняеми и да пие. Все едно Тарантино е решил да прави криминален сериал. До сега има 9 серии.

Identity е британски криминален сериал – в отдел за борба с кражби на самоличност започва нов човек, който преди това дълго време е бил под прикритие в мафията и още не е съвсем приключил там. На фона на доста интересните случаи, виждаме как той се опитва да си оправи живота. В целия сериал нещата са малко по-разчупени от стандартното „американско“, с което съм свикнал. Не изпускай! Първият сезон приключи, сериите са общо 6.

The Glades – след като шефът му го прострелва в задника, Джим решава да се премести от Чикаго на някое по-спокойно местенце с по-малко престъпност и избира Флорида. Там обаче – освен много яка медицинска сестра със съпруг в затвора – има и престъпници, та време за голф почти не остава. А, да, почти забравих – Джим е ченге. 9 серии дотук, общо 13 ще има в първи сезон.

(още…)

Сериал: United States of Tara
Жанр: смахната комедия, 30 минути

Доста смахнат сериал, в който Тара се опитва да води нормален живот със семейството си, докато постоянно се сменя с някоя от другите личности, живеещи в нея. Да, позна, тя е шизофреничка или както се казва на български това. Решава да спре да взема хапчета, които потискат другите й личности, но също така подтискат и нея. Въпросните личности са една от друга по-смахнати: има тинейджърка – Тий – която се облича с курвенски дрехи и „дружи“ с дъщерята на Тара; Алис – домакиня тип „степфордска съпруга“, която използва сапун, за да измие мръсна дума от устата на някое от децата; имаме и Бък – мъж, явно работещ в дърводобивната промишленост, съдейки по начина му на обличане и говорене. Сериалът е нещо като комедия с елементи на драма и интересните неща не свършват до различните хора, живеещи в Тара. Дъщеря й например има вземане-даване с шефа си в местното кафене. И ако актьорът ти изглежда познат, това най-вероятно е защото си го гледал в Studio 60 on the Sunset Strip в ролята на Том. Ако не си го гледал, бързо поправи тази грешка. След това можеш да гледаш и United States of Tara, няма да си загубиш времето. Още повече, че сериите са по 30 минути, като първите 5-6 са „досега в Тара“ + началната анимация с имената на актьорите. Освен това сестрата на Тара е секси и ще ти допадне. На мен ми направи впечатление още в Standoff (ако се сещаш).
Още нещо – класификацията на сериала е: „Nudity, Violence, Adult Content. Viewer discretion advised.“ Е как да не го гледаш?

стивън кинг има книга ‘за писането’, в която дава съвети на начинаещи (и напреднали) писатели. съветите са примесени с примери и случки от живота му, та е доста увлекателна книга. прочетох я все едно чета някоя от другите му книги – бързо и задълбочено – и стигнах до извода, че трябва да я прочета пак, когато най-после се наканя да напиша нещо. книгата доста прилича на другите самоучители, които съм чел – PHP, Perl, Regular Expressions. и при тях е важно да четеш когато имаш конкретен проект, където можеш да приложиш наученото.

каня се да напиша нещо смешно вече доста време. намирам за много лесно да разсмивам хората, когато говоря с тях. има моменти, в които направо „влизам в серия“ – всичко, което кажа е смешно. но все още не съм стигнал до написване на нещо смешно. не знам защо. може би защото в реалния свят имам кой да ми подава репликите? може би не съм опитал достатъчно? на няколко пъти се каня да си записвам смешките, за да мога да ги използвам после.
една от причините да пиша разкази вместо нещо по-дълго е, че много забравям. дори за разказите – идва ми идея и ако не седна да пиша до 20 минути, след това вече няма смисъл. случвало ми се е просто да си запиша идеята и след това да напиша нещо, но не става толкова силно, колкото когато го пиша на момента. но не мога да седна да пиша роман и няколко стотин часа по-късно да стана от бюрото (или където там съм седнал да пиша). най-малкото буквално няма да мога да стана.

на мислите за писането ме наведе един мой любим сериал – студио 60. пълното му име е studio 60 on the sunset strip. авторът му е Aaron Sorkin, който преди това е направил The West Wing, Sports Night, Charlie Wilson’s War и още няколко неща. много ми харесва стила му на писане. шегите му са доста дълбоки и смислени – доста над масовия вкус. обичам сериали и филми, които ме провокират да пиша. след някои от сериите на Californication написах част от разказите в този блог. след филма Wonder Boys също написах разказ. след поредното гледане на студио 60 пиша този материал.

преди време когато учех паскал, прочетох поредица статии с разни техники с пиксели (тогава още нямаше directx и нещата не бяха толкова лесни като сега). авторът им обичаше да добавя кратко разказче, поучителна история в края на всеки урок. отдавна съм забравил уроците, но някои от разказите още ги помня. въпросният автор се казва Denthor – може да сте го чували.

имах една идея за нещо смешно. беше за новина, която да се използва за смешна новинарска емисия. забравил съм каква беше идеята.

повечето ми идеи идват преди да си легна или на места, където ми е трудно да ги записвам – в тоалетната, навън, докато хапвам в някоя бирария. затова преди време си взех писалка, която записва всичко, което пишеш с нея на собствена карта с памет и после можеш да си го прехвърлиш на компютъра. оказа се, че не е много добра идея – става главно за рисуване, писането е малко по-сложно с нея. наскоро си взех нетбук със същата цел – да мога да си записвам идеите, където и да съм.

в студио 60 често използват новини от вестника за основа на смешките си – може би е добре и аз да пробвам така. току-виж излезе нещо. още повече, че в един доста стар самоучител по писане от сашо жеков имаше подобен съвет. отивам за вестник.

P.S. ето една притча, цитирана в The West Wing точно в правилния момент. Aaron Sorkin е моят идол напоследък.
this guy’s walking down the street when he falls in a hole. the walls are so steep, he can’t get out. a doctor passes by and the guy shouts up „hey, you, can you help me out?“ the doctor writes a perscription and throws it down in the hole and moves on. then a priest comes along and the guy shouts up „father, i am down in this hole, can you help me out?“ the priest writes out a prayer, throws it down in the hole and moves on. then a friend walks by. „hey, joe, it’s me, can you help me out?“ and the friend jumps in the hole. our guy says „are you stupid? now we’re both down here.“ the friend says „yeah, but i’ve been down here before and i know the way out.“

P.P.S. задължително четиво – cracked.com -  там знаят как да разсмиват.