Unflushable

It’s getting dark, too dark to see. Напомня ми на отдавна отминали времена. Слушахме гънс и вярвахме, че пеят за нас конкретно. За мен конкретно. Ноемврийският дъжд е по повод гаджето, което ме отряза така грубо. Вали и сърцето ме боли. Civil War? Не беше лично за мен, разбира се – че аз дори в казармата не съм ходил. Но съм слушал Savatage и се кефя на песните им, посветени на войната в Сърбия, та някак съм “навътре в нещата”, сещаш ли се? А Estranged е сякаш писана точно за мен. Е как не, много ясно. Нищо, че в началото дори не знаех какво значи думата. Ставаше дума за чувства, а аз чувствах – значи е за мен. Желязна логика.

It’s getting dark, too dark to see. Така завършва втора серия от новия сезон на Californication. Ханк пише на дъщеря си много силно писмо. Когато Ханк пише и аз пиша. Жалко, че толкова рядко в сериала той реално пише. В повечето серии просто ебе. Когато той ебе аз не пиша. Нито пък еба. Е, понякога еба. Но никога не пиша. Не е добре това. Не мога да разчитам на милостта на сценаристите да накарат пословичния с несериозността си герой да пише, за да мога и аз да пиша. Просто не ми звучи като добра идея.

It’s getting dark, too dark to see. Well, it really isn’t. Поне не при мен. Е, да, в момента навън е тъмно, но това са буквализми, знаеш за какво ти говоря. Май наистина е по-лесно да пишеш като ти е криво. Когато нещата са зле. Понякога се вбесявам на Ханк – при него нещата често за зле, ама не съм го видял да пише. Пропуска възможностите.

Началото на 4ти сезон е доста по-тъмно от останалите. Чакаш всеки момент нещата да се оправят, но те са си развалени. Постепенно разбираш, че не е толкова лесно нещата да се оправят. Не е толкова лесно да си Ханк. Statutory rape – на английски звучи толкова сериозно. Направо плашещо.

Виждали сте тази сцена – главният герой и негов приятел или приятелка седят в кафе или бар и обсъждат непознат човек. Опитват се да измислят достатъчно добра история, която да пасне на външния вид на човека. Това е готино упражнение, което аз никога не съм правил. Като някой, който иска да стане писател – не чак иска-иска, но все пак – би трябвало да се тренирам по този начин. Или по друг подобен. Например в Castle и в Californication – два от любимите ми сериали – има подобна техника: главният герой е предизвикан от красива жена да разгадае миналото й и той се впуска в догадки и полу-измислици. Разбира се в цитираните случаи героят е удивително точен, но това няма значение. Важното е самото упражнение.

Всички тези герои по филми и сериали са писатели. Хората, които съчиняват историите. Явно е нещо като мода. Аз не съм се пробвал и май имах добра причина. Само дето не мога да си я спомня. Сега си мисля, че може би е защото не съм искал да звуча тъпо или банално. Пък било то и само в моите очи. Или защото не забелязвам малките неща. И понеже цялата техника се базира на събирането на достатъчно доказателства, за да може да се започне от някъде, аз бих имал много малък арсенал. Може би ми е липсвал подходящ събеседник? От страх да не ме чуе обектът на изследването?

Трудно е да се коментират минувачи. Колкото и да са колоритни, това че се движат доста затруднява цялата работа. Чудиш се да гледаш ли или да пишеш (ако си записваш). Или пък докато обмените по 2-3 реплики с другаря по коментар и обектът е отминал. После започват едни съчинения по памет, които след няколко минути съвсем стрелят напосоки. Затова най-добре да се коментира някой, който стои на едно място: две приятелки на съседната маса в заведението; лелката, която събира парите пред градската тоалетна; нетърпелив младеж, който вече 15 минути чака приятелката си на спирката; продавачката на кофички варена царевица с нереално дълги нокти за нейната професия. При тях имаш достатъчно време да се вгледаш в дребните детайли, които да оформят историята. Не ти се налага да бързаш и да се притесняваш, че всеки момент ще загубиш обекта. Ще видиш ревнивия поглед на едното момиче към приятелката й, докато последната флиртува с красивия сервитьор. Ако не от първия път, то със сигурност от третия. Или петия. Или най-малкото ще ти направи впечатление колко пъти викат сервитьора.

Маниашкият сериал Калифорникейшън, за който писах вече няколко пъти, е събрал рекорден брой зрители на премиерата си на трети сезон и от Showtime са поръчали още един сезон. Маниаците пред телевизорите са били 1.2 милиона, което е с цели 57% повече от гледалите премиерата на 2ри сезон. Според мен това до голяма степен се дължи и на факта, че Ханк отново ще е волна птичка и ще прелита от пичка на пичка. Това е доста по-интересно за гледане от съжителството му с една жена, пък била тя и Natascha McElhone.
източник: variety.com

P.S. На сайта на Showtime има интересни клипчета от следващите серии.

не знам за вас, но мен много ме изкефи първа серия от новия сезон на Хаус. страхотен сценарий, всичко е много изпипано и истинско. показват ни лекарите в психиатрични клиники като хора, които искат да помогнат на пациентите си, а не като надзиратели в затвор. добре е да видим какъв е точно проблема на Хаус. още по-добре беше той да го види. много силен епизод, надявам се да продължат така!

първият епизод от новия сезон на Castle също ми допадна. не е толкова силен, малко по-стандартен е, но има един голям плюс – детектив Бекет. а и винаги е забавно да видиш как Касъл се прави на смел, а всъщност много го е страх.
и накрая за Калифорникейшън – силно начало на трети сезон, Ханк се опитва да е баща, заспива по време на секс и явно няма време да си смени фара на поршето, дето е счупен от 2 сезона насам.