Unflushable

След като известно време само създавах нови блогове и блогчета, реших, че е крайно време да позатрия няколко, а останалите да ги организирам малко. Целта е на първо време аз да мога да се ориентирам. В тази връзка тук ще направя една категория, в която ще пиша за IT неща и подобни. В нея ще прехвърля няколко статии от вече покойния blog.dchakarov.com, които не намериха място в блога на JI Apps. Ще преместя gimly.tumblr.com на gimly.com (като старият адрес ще пренасочва автоматично, благодарение на пичовете от тъмблър), което ще сложи край на мъките ми да измисля какво да има на gimly.com (поне засега). Освен това ще мигрирам blog.my-shows.info от WordPress към Tumblr (като първата стъпка е създаването на my-shows.tumblr.com), за целите на което пиша специален онлайн инструмент, който после смятам да предоставя за ползване на желаещите да направят същото. Оказа се, че темата е доста слабо засегната из мрежата и малкото налични инструменти са скалъпени набързо и включват само най-базовите възможности. Също така сайтът ми dchakarov.com е с нов дизайн, като постепенно ще го допълвам така, че най-пълно да представя работата ми и да служи за визитка.

На новия фронт, който съм подхванал – iOS програмирането – нещата вървят сравнително добре, като вече измислихме име на първото ни приложение и купихме домейн. Паралелно ще опитаме да предоставим обективни ревюта на наличните на пазара приложения на български. Това ще става на top3all.com. За приложението ще пиша отделно.

Очертава се тежък месец.

Като много мои колеги — колеги-програмисти, колеги-писатели, колеги-мързеливци — и аз обичам да правя нещата в последния момент. И също като тях (тук вече само предполагам) и аз мразя месец февруари.
Омразата ми към отминалия преди малко месец е отдавна, но едва днес (или както някой пунктуалец ще ме поправи, вчера) излезе на повърхността. Показа грозната си глава, както е казал Шекспир (по съвършено друг повод). Изведнъж рязко усетих, че утре е 1ви (добре де, знам, днес). А това значи няколко неща:
- мартеници (не съм купил, щото, нали знаеш, има време до края на месеца)
- имам само 3 статии за февруари в блога, а си бях обещал да пиша по 8-10
- нямам повече време да свърша нещата, които бях запланувал да свърша до края на месеца (дълга и скучна тема, ще ти я спестя)
- още не съм си подал данъчната декларация
- ще получа заплата
Това последното всъщност е нещо положително. И все пак…

Е, поне да напиша някоя глупост в блога, че да не изоставам много от норматива. Да, ще излезе с дата 1ви март, но това може да е положително – това значи, че трябва да напиша само още 7-9 неща. Разбира се, „трябва“ е силно казано. Но не искам да разочаровам вярната си публика или да давам храна на критиците („Залязва вече“, „Не може да смогва“, „Изчерпан е“, „Помните ли когато пишеше по 10 статии месечно?“ и т.н.)

Миналата седмица, докато чаках едни 150 килобайта да се прехвърлят през изключително бавната бтк-връзка в офиса (отне около 20 минути!), попаднах на интересна статия, в която авторът обясняваше колко лошо е да дадеш бавен компютър или бавен интернет на програмист, който работи за теб. Има една психологическа граница от минута-две (зависи и от програмиста, разбира се), която ако се премине, програмистът загубва търпение и влиза да чете cracked, да гледа youtube или да сади царевица във фермата си във фейсбук. Прочетох статията след като моето търпение се беше изчерпало и в лутането си се бях озовал на сайта на Joel-някой-си. Много увлекателно пише.

Всичко дотук беше за да позапълня статията с глупости, но все пак, за да не мислиш, че няма да кажа нищо полезно, ето го – в една от следващите принудителни паузи (бтк съкс, нищо ново) прочетох няколко статии в cracked.com и оттам се прехвърлих на блога на един от авторите в сайта. Там открих много забавен разказ, който се оказа повест или направо роман. Става дума за един барман, който е идеалът на много хора за пич – самоуверен, пекан, умен, има собствен бар, умее да говори с жените. Та в първа глава в бара му влиза делова дама, много красива, която му прави странна оферта от името на испанския император. Диалогът е много забавен, а случващото се в следващите 20 глави е доста увлекателно. Аз ги прочетох за няколко дни. Опитай и ти!

Сериал: Being Erica
Жанр: романтичен, 45 минути

Приятен канадски сериал, въртящ се около живота на млада жена, която посещава психоаналитик със свръхестествени способности.

Главната героиня Ерика прави списък с нещата в живота си, за които съжалява и с помощта на доктор Том и неговата способност да я връща назад във времето, опитва да поправи някои от нещата, които е развалила, или поне мисли, че е развалила. Наглед сладникава романтична история, сериалът е доста по-дълбок и ще те накара да се замислиш за всекидневните си проблеми и как могат да бъдат решени. Ще ти се прииска и да можеш да се върнеш назад във времето, разбира се – на кой не му се иска – но това си остава привилегия на героите.

Аз лично много харесвам сериала – има силен диалог, като доктор Том често цитира класици; Ерика е готина; освен това доста успешно разчупват модела на еднотипните серии и няма лесно да ти омръзне. Героите мислят и чувстват като реални хора и бързо ще си намериш любимец, с когото да се отъждествиш. Освен това Ерика си има facebook страница, както и видео-блог, който е доста забавен. Приятно впечатление прави и сайтът на сериала.

Досега има сезон и половина, като продължават да излизат серии.

постоянно се притеснявам (и от време на време даже мрънкам), че не ми остава време да пиша по всичките си блогове и онлайн присъствия. и докато аз се чудя как да смогна, моят добър приятел гейминатора (с подкрепата на селена) набързо написа 35 статии, последната от които – преди няколко минути. и като казвам „набързо“ имам предвид 10 дни. ето това се казва скорост! при това, бързината не е за сметка на качеството. идете и вижте, слагам цял банер тук, вместо просто линк: