Предното приложение беше за кампанията Момичета в действие на bU и даваше възможност на момичета да пращат свои снимки и да подканят приятелите си да гласуват за тях. Снимката с най-много гласове спечели голямата награда (iPod), а част от останалите получиха подаръци от bU. Повече за играта има тук, както и в портфолиото на Спирали студио.

Благодарение на тези приложения и на няколкото страници, които направих, се чувствам комфортно в API-то на facebook и това ми помогна да направя лесно споделянето на филми от приложението за кино По Кината. Помогна също и това, че facebook са подготвили подробни примери и документация за iOS – браво на тях

За следващото ми приложение за iOS ще трябва да импортвам данни за приятелите на потребителя във facebook и се надявам също да стане лесно. Когато стигна до там, ще се похваля.

Image via Wikipedia

Даже два! Така де, няма да ходиш сам на кино.

По повод предстоящото излизане на новата версия на По Кината, решихме да дадем два билета за кино на един от нашите фенове. За целта единственото, което трябва да направиш, е да отгатнеш кой филм ще има най-висок рейтинг в приложението към дата 25 ноември 2011 година. Не ти трябва iPhone, за да се включиш, но помага. Ако имаш свалено приложението, или го свалиш сега (примерно като цъкнеш на банера в левия сайдбар), можеш да гласуваш с 5ца за фаворита си и с ниски оценки за опонентите и така да повлияеш на играта. Имай предвид, че няма само ти да правиш така, та внимавай

Пълното описание на играта ще бъде публикувано на официалния сайт на приложението pokinata.com, както и на jiapps.com в близките дни (или дори часове). Аз, разбира се, ще пиша тук когато това стане, за да не се мъчиш да рефрешваш там.

Приятен понеделник!

Щастлив съм да споделя, че сайтът спечели наградата на публиката в конкурса БГ Сайт 2011. Искам да използвам възможността да благодаря на целия екип и най-вече на Иво, който ми даде възможност да съм част от най-якия сайт за сериали в България. Заслужаваш тази награда, честито!

Като запален по творението си програмист, веднага щом изпратих приложението на Apple за одобрение, започнах да мисля и тествам нещата, които мисля да включа в следващата версия. И понеже съм фен на статистиките, започнах с класация на градовете според това кой град колко активно ползва приложението. За да е по-равностойно състезанието, събраните точки се умножават по коефициент на града, базиран на населението му. Колкото повече жители има даден град, толкова по-малък е коефициентът. Получените данни са доста интересни и нямам търпение да ги сложа в приложението.

Друга класация, която разработвам, ще показва филмите с най-много прожекции в страната. Още обмислям дали и тя трябва да е ограничена за последните 2 седмици или да включва всички прожекции откакто събираме данни.

Друго интересно около приложението е че работя върху въвеждането на т.нар. URL Schemes – специфични URL адреси, подобни на тези, използвани в интернет, които дават възможност друго приложение или уеб сайт да стартира По Кината. Това означава, че ако някой разработва приложение и иска от неговото приложение да прехвърли потребителя в По Кината – при това на екран Кина и предварително зададен град Варна (примерно), е достатъчно да отвори адреса pokinata://?city=2.

Освен това се надявам още в следващата версия всеки да може да сподели във фейсбук филма, който си е харесал в приложението. Интеграцията с фейсбук не е трудна – API-то им е добре документирано, има и примери.

  Best iPhone apps at AppStoreHQ

Няма да разказвам филма, защото е толкова кратък, че има опасност да издам повече от половината. Само ще кажа, че в главните роли са Кирил Тотев и Владимир Станков, които са много смешни. За който ги познава в реалния живот – във филма са даже по-смешни. Както и в предните серии, и тук се гонят непрекъснато, без да им пука за околната среда.

Задължителен.

Кандидат за 200те хиляди лева награда в предаването Цената на истината завърши деня си в болница Св. Ана. Докторите едва спасиха левия му крак. Хитрецът решил да опита да излъже детектора на лъжата, като си причини силна болка и така заблуди машината. „Гледах го в един филм по телевизията“ – сподели пред наш репортер Иван Б. от гр. Ихтиман.

Иван взел средно голям пирон, забил го направо отдолу през подметката и така решил да обуе обувката. Той не отчел факта, че не е актьор от филм и наоколо няма екип за специални ефекти, които да нагласят всичко. След като едва останал в съзнание, Иван решил все пак да продължи с плана си, заключил дома си и излязъл от блока да търси такси, което да го откара до студиото. От блока му в столичния квартал Младост 1 до спирката, където спирали такситата имало близо 300 метра, които му се видяли като 30 км. Когато най-после стигнал до спирката, му било толкова зле, че едва успявал да различи колите по шосето. Цялата му обувка била потопена в кръв, което го и спасило. Наблюдателният Спас М., който чакал тролейбус номер 5 на спирката, видял червената обувка и веднага се притекъл на помощ на бедния човечец.

Нов скандал последва на следващия ден, когато продуцентите на шоуто забраниха на членове на семейството на Иван да участват в предаването. Брат му Минчо Б. – вече одобрен за участие – оглуши цялата болница със заплахи и обиди, най-меките от които бяха „Ще ти пробия и другия крак!“, „Ще ми връщаш сега пропуснатото като ми копаш на нивата!“ и други в тоя дух. Наложи се 2ма таксиджии, паркирали наблизо, да се притекат на помощ на портиера на болницата – пенсионера Кольо У – при озаптяването на развилнелия се брат. За щастие пострадали няма, ако не броим уплахата и леко навехнатата китка на портиера.

Лекарят-герой, спасил крака на флиртуващия с истината Иван, се казва Петър Г. и е завършил ВМА с отличие. Той е по-известен сред лекари и сестри като Клунито, защото при слаба светлина и погледнат в профил прилича на Джордж Клуни – митичния доктор Дъг Рос от Спешно отделение. „Просто изпълнявах дълга си“ – сподели Клунито след близо 4-часовата операция, като не пропусна да намигне на симпатичната стажантка от един от екипите на телевизиите, отразяващи драмата.

Хората зад предаването отказаха да застанат пред журналисти и да коментират случката, както и решението си да не допуснат семейството на Иван до участие. По непотвърдени данни, рейтингът на Цената на истината се е вдигнал почти двойно откакто е започнала сагата с пирона, или още наричана от някои медии пиронгейт. Видни наши ПР-специалисти обясняват, че най-добре за рейтинга на предаването е да остави събитията без коментар.

Можеш да следиш за нови лакомства през twitter @CacaoHeaven

Малко се отклоних от темата. Искам да благодаря на всички, които си свалиха приложението! Надявам се да ви е полезно. И да подканя който още не го е свалил, да го тества – няма да съжалявате. Постарахме се да направим яко приложение и мисля, че се получи. Благодаря и на журналистите, които написаха материали за нас – Ива Коевска и Павлин Луканов съответно в MobileNews и BGtoday. Единствени те се възползваха от нашия пакет за журналисти, вместо да го подминат като спам. Благодаря ви!

Благодаря и на BGiPhone.com и на всички, които писаха в темата за нашето приложение – както за мненията, така и за готините оценки в App Store. Ще се постараем да обърнем внимание на заявките за добавяне на нови възможности в приложението. Като главен програмист в екипа мога спокойно да кажа, че няма да има версия за iOS под 4.2. Времето, което е необходимо за написване на нужните за това методи (които идват готови с 4.2+) е прекалено много, особено като се има предвид, че приложението в момента не носи никакви приходи. Освен това потенциалната аудитория включва само притежатели на IPhone 2G и шепа хора с IPhone 3G, които отказват да му сложат по-нова версия (въпреки че има налична такава). Може да се окаже, че докато направим такава версия, вече няма кой да я ползва. Предпочитаме да вложим времето си в нови приложения и подобряване на По кината.

В заключение ще насоча всички, които искат повече информация за нещата, свързани с приложението (или искат да ни питат нещо), към неговия сайт pokinata.com и фейсбук страницата му.

След притесненията ми дали приложението ни По кината е достатъчно добро да мине одобрението на Apple последва еуфория от преминаването и нови притеснения дали ще ни харесат хората. Apple не помогнаха много като ни „казаха“, че за да видим статистика на брой сваляния, трябва да изчакаме ден и нещо. Понеже сме закърмени с гугъл аналитикс, това ни се видя доста време. След като цифрите най-после излязоха и видяхме, че цели 38 човека са свалили приложението ни (което не е особено много, като се има предвид, че само тестърите са около 10, но за нас си беше цифра), започнахме лека-полека да се качваме в класацията за безплатни приложения в App Store. Ден по-късно (с още 378 изтеглени!) се изкачихме до заветния връх и се окопахме там, както се вижда на картинката. Помогнаха ни хората, които писаха за нас в bgiphone.com и bg-today.com, но най-вече – верните ни фенове. Благодарим на всички!

Изкушението да лежим и да се наслаждаваме на успеха си е голямо, но пък от друга страна много ни сърбят ръцете да започнем да реализираме следващите си идеи за приложения. Както и да добавим някои екстри в това – макар не трябва да се прекалява с екстрите. Ако вземат да стават много, може направо да се раздели на 2 приложения

Ако не знаете за какво говоря, посетете сайта на приложението или неговата facebook страница. В първите 3 дни приложението са изтеглили близо 1000 човека.

Писането на приложение за кино беше готино преживяване, особено като се има предвид, че ми е за първи път. Научих много неща и със сигурност ще уча още доста. Макар че самото приложение е готово, работата по съпътстващия го сайт продължава – освен ежеседмичните ъпдейти на програмата, опитваме да направим сайта достатъчно удобен за ползване през мобилни устройства – за хората, които нямат iPhone, iPad или iPod.

Самото приложение има три основни „екрана“: Актуално, Филми и Кина. На Актуално можеш да видиш кои филми започват най-скоро и къде – прожекциите са подредени по час на започване. Виждат се всички прожекции до утре вечер включително. На Филми има списък на всички филми в твоя град (който си избрал от Настройки), сортирани по азбучен ред. На Кина са кината

Филми

Актуално

Кина

Разглеждане на филм

Избор на град

Примерите, които мога да дам по темата, са многобройни – от това дали е добра идея да се жениш за първото си гадже до това дали е правилно да потърсиш реализация в чужбина – всеки разпалено защитава личната си истина и за неопитния, току-що навлязъл в живота студент вероятно по-добрият оратор е този, който носи най-вярната истина.

Най-добрата стратегия е да разберем колкото се може повече за този, който ни представя някаква „истина“. Ако преценим, че разсъжденията, довели го до тези изводи, са такива, каквито и ние бихме направили на негово място, тогава добре – намерили сме истината. Ако не, моля, следващия.

Пак е лято, пак е жега и вече съм с една баня повече от миналата година. Общо имам една. При това има големи шансове да отида втори път. Не че не ме кефи вече, просто е много сложно. За плаж трябва компания, трябва и време. А когато имам едното, нямам другото и обратно. Може би когато децата порастнат с още година-две, ще мога да ги водя по-лесно, но в момента нещата са такива.

Два абзаца за това, че не съм ходил на плаж, следващите два трябва да са за нещо друго, което не съм правил, нали? Планина? Чужбина? Шах? Май не. Вместо това – ето какво правя когато не ходя на плаж. И нямам предвид работата, тя не е чак толкова интересна. Макар да се появяват чат-пат интересни проекти, но едва ли биха се харесали на редовия ми читател. Също и на другите двама.

The Daily Show (via Wikipedia)

Като начало – загледах се в 2 нови (за мен) политически предавания. Дилян ми ги препоръча, аз му казах, че не ме кефят, после той няколко пъти ми цитира нещо от тях и аз реших да ги тествам. The Daily Show & The Colbert Report. Много добри, нищо, че са за Щатите. Не съм гледал много бг политически предавания, та не знам дали тук имаме нещо толкова добро, но не ми се вярва. В едното предаване водещият е демократ, в другото – републиканец. До преди да попадна на тях, бях твърд демократ – не че на някой му пука, след като нямам право да гласувам в САЩ – главно заради Bill Maher и неговото Real Time with Bill Maher по HBO.

The Colbert Report (via Wikipedia)

Бях наясно, че републиканците до един са луди и прости. Но вече не съм толкова убеден. И двата сериала са по Comedy Central, което разбира се няма как да гледаш тук. Както и американското HBO, по което върви Real Time. За радост можеш да ги гледаш онлайн – и нямам предвид да ги дръпнеш от някой торент сайт (макар и това да е вариант). Просто цъкни на линковете малко по-горе и търси карето „Most Recent Episode“. Дано ти харесат.

Освен това ме поканиха за жури в едно състезание в любимия ми сайт за сериали TV Series Bulgaria. Идеята е всеки от участниците да си избере по един сериал и да го защитава в борба със сериалите на другите участници. След 2 предварителни кръга и групова фаза, Битката на сериалите е във фаза на директни елиминации. Схемата на играта е Двойно елиминиране – нещо, с което не бях запознат до преди да стана жури. Участниците се справят доста добре и на моменти се чувствам притеснен за мястото си като главен ревюист в сайта. Плюс мисля, че ревюист е много яка дума.

Image by Regueiro via Flickr

След като няколко месеца търпях компютърът ми да се рестартира без видима причина – но, за сметка на това, в серия на равни интервали от по 1 час – най-накрая инвестирах в нов процесор, дъно и рам. Което значеше, че ми трябва 64-битова ОС, понеже 32-битовите нещо отказват да приемат факта, че мога да имам над 3 гб рам (добре де, 3 и нещо). След няколко часови неуспешни опити да инсталирам ubuntu 11.04 от вярната си бяла флашка (с черна лента), накрая се примирих и инсталирах ubuntu 10.04, като после го ъпдейтнах на 10.10. И понеже старата ми ОС (ubuntu 10.10, само че 32-битова) си работи, миграцията мина доста гладко. Дори си копирах лог-файловете на пидгина, та хората в скайп като ми кажат ‘айде изрови какво говорихме преди 2 седмици’, да мога. Всичко върви много добре вече, освен двд записвачката ми, която остана в историята, след като новото ми дъно не поддържа PATA. Не ми липсва, не помня кога последно я ползвах. Хм, помня – когато гледах за пореден път Studio 60 on the Sunset Strip. Може да си взема една синьо-дискова записвачка за коледа. Ще видим. А на тези, които си мислят, че написах целия този абзац само за да имам оправдание да сложа снимка от Студио 60 ще кажа само „Шшшшшт!“.

продукт на Apple

Въпреки, че имам цели 3 продукта на Apple, не съм от върлите им фенове. Mac Mini-то със сигурност е по-слабо от PC-то ми, дори преди ъпгрейда. Макар да трябва да призная, че е около 10 пъти по-малко и поне 5 пъти по-тихо. Обаче на Blizzard им е през хуя дали компютърът ми е тих, стига да е бърз. Колкото до iPhone-ите (2 броя) – да, доста ми се подобри мнението за тях, след като ги имам вече. Но и те си имат минуси, не са върха на сладоледа. Примерно не мога да пренасоча обажданията избирателно (само когато телефонът е извън обхват или нещо такова) – или всичко или нищо. Или пък не мога да си копирам филмче да гледам на него. Поне не лесно. Имам една джаджа (фактически, жена ми има) Dingoo A320, която е емулатор на игрови конзоли, на която филмите си вървят без проблем. При това без да има нужда да ги конвертирам или нещо такова. Копи-пейст-енд-плей – новият ми най-добър приятел.

За финал ще кажа, че гледах един комик Daniel Tosh, който ми допадна. Допаднаха ми 2 негови представления пред публика, не предаването му Tosh.0, което е нещо като да гледаш Боби Турбото. Доста е брутален, но му се получава, поне според мен.

На статия в списанието дължа и увлечението си към писането. Дали съм имал такива наклонности и преди това или са се зародили от текста, не помня. Няма и значение. Важното е, че нещата, които четеш тук, се дължат и на егоист. Автор на статията беше Сашо Жеков и имаше готини съвети като „почни да пишеш“, „спри да пишеш“, „чети 24 часа“ и други. Имаше дори и примерен сюжет за младеж със спешна нужда от медицинска помощ, след като интимната му „среща“ с бутилка „Туборг“ се изродила в пиперлива клюка за таксиджиите пред „Пирогов“. Оттам е и съветът да не кръщавам героите си с моето име, особено ако героят се вози легнал на задната седалка на жълта кола в посока хирургията.

Горе-долу следя кой какво прави след кончината на любимото списание – Жеков и Нойзи минаха през списанието на мтел и сега са в Maxim, където вършат чудесна работа. Следя го редовно, но не заради пичките (винаги съм искал да напиша това). Всъщност последните няколко броя са без Нойзи, тъй като той се е върнал в плейбой. За Карбовски всички знаем къде е, а другите пишат книги и сценарии за телевизията. Според мен ядрото е Жеков – Цветков (+ ранният Карбовски, който постоянно мрънкаше, защото някоя от жените му го беше зарязала заради италианец) и за мен те са полу-богове. И те имат някои слабости, разбира се (например Нойзи е фен на омразните Челси), но като цяло още се държат на трона за идоли. Мерси.

П.П. Не съм от хората, които мрънкат за възстановяване на списанието – не мисля, че то може да е това, което беше; нито ние сме същите хора. То е като сериал, който вече е минал силните си 4 сезона и по-слаби 2 след това и закономерно е спрян. Липсва ни, но предпочитаме да живеем с тази липса.

П.П.2. В една статия Нойзи, Жеков и Карбовски умуваха как щяли да отвлекат някакво френско момиченце от плажа и да я оставят на самотен остров, да я хранят само с активия и плодове и да отгледат перфектната секс-робиня. А единственият й източник на култура и образование щяли да бъдат броевете на списанието. Мисля, че Мартин Захариев не трябваше да го спира, а просто да сложи въпросното девойче за главен редактор – щеше да е добре обучена. Но пък тогава трябваше да си отглеждат ново.

П.П.3. Попаднах на култово интервю с Цветков, ето виж. В началото се стреснах, че по толкова неща си приличаме с него, после усетих, че това навярно е защото ми е промил мозъка с помощта на е.

- Кое да е подарък? – пита мама.

- Новата покривка. Много е хубава.

Майка ми въздъхва и забожда нос в пуйката.

- Поначало не беше предназначено за покривка – обяснява мама. – Ние с баща ти зарязахме първоначалния си проект.

Ножът отново и отново потъва в пуйката и баща ми започва да нарязва вечерята.

Мама казва:

- Знаеш ли какво е паметно знаме за жертвите на СПИН?

Минете към това колко много мразя брат си в момента.

- Купих плата, защото реших, че от него ще стане хубаво знаме за Шейн – казва мама. – Но после се сблъскахме с проблема какво да зашием на него.

Дай ми амнезия.

Светкавица.

Дай ми нови родители.

Светкавица.

- Майка ти не искаше да настъпва никого по мазола – казва татко. Той откъсва едната кълка и започва да реже месото в чиния. – С гей символиката трябва много да се внимава, защото всичко има някакво тайно значение. Просто не искахме да внушаваме на хората погрешни идеи.

Мама се навежда, за да сипе картофи в чинията ми, и обяснява:

- Баща ти искаше черен бордюр, но черно на син фон означава, че Шейн се е вълнувал от секса в кожи, нали се сещаш, окови и дисциплина, садомазохизъм. Всъщност тези знамена са, за да се помогне на близките на починалите.

- Непознатите щяха да ни видят и да прочетат името на Шейн – додава татко. – Не искахме да си мислят разни неща.

Блюдата започват бавната си обиколка по часовниковата стрелка около масата. Плънката. Маслините. Боровинковият сос.

- Аз исках розови триъгълници, но всички знамена са с розови триъгълници – казва мама. – Това е нацисткият символ на хомосексуалистите. Баща ти предложи черни триъгълници, но това би означавало, че Шейн е лесбийка. Те приличат на пубисното окосмяване на жените – черните триъгълници.

Баща ми казва:

- После поисках зелен бордюр, но излезе, че това би означавало, че Шейн е мъжка проститутка.

Мама казва:

Без малко да се спрем на червен бордюр, но това означавало фистинг. Кафяво щеше да означава или изпражнения, или федерос, така и не разбрахме кое точно.

- Жълто – казва баща ми – означава „водни спортове“.

- По-светъл нюанс на синьото – казва мама – би означавал обикновен орален секс.

- Бялото – допълва я баща ми – означава анален. Освен това бялото би могло да означава, че Шейн се е възбуждал от мъже по бельо. Не помня точно как беше.

Майка ми ми подава ватираното с още топлите питки пиле.

Значи седим и ядем, а мъртвият Шейн се е разпрострял върху масата пред нас.

- Най-накрая просто се отказахме – казва мама – и аз уших от плата хубава покривка.

Между картофите и плънката татко поглежда чинията си и казва:

- Знаеш ли какво е федерос?

Знам, че такива неща не се говорят на масата.

- А фистинг? – пита мама.

Знам, казвам.

Реших, че е време да сменя заниманието си по време на дългите хероици в любимото помещение вкъщи. Да се върна към нещо от преди айфона. Четенето. Имам доста за четене, а за рождения ден получих и още. Спрях се на „новата“ книга на Чък Поланик. Писана е 99та, но явно не са намерили преводач по-рано. Разбира се, започва много изтрещяно – щях да се разочаровам, ако беше другояче. За няква манекенка, която след катастрофа е обезобразена и няма, а книгата започва с финалната сцена, която включва нея и 2 нейни колежки + пистолет в горяща къща. Книгата е ретроспекция – поне докъдето съм стигнал.

Гледах Барселона – Реал преди малко и успях да позная, че няма да си вкарат повече от 3 гола (1:1), но не познах, че Барселона ще бие. Та едната колонка отпада. И като стана дума, направих си нов тъмблър блог, в който да си пиша залаганията и дали съм спечелил или не. Някак по-прегледно ми се вижда. Накрая ще мога да погледна и веднага да видя дали са повече познатите мачове. Отсега знам – няма да са.

Времето не стига за всичко, а напоследък доста време ми отнема да чета маркетинг и SEO неща с цел да се пробвам на пазара на ъфилиейт програмите. Или поне така си мислех докато не проучих. Не съм първи. Не съм и втори. Около 1/3 от интернет потребителите сигурно с това се занимават. Опитват да продадат стоки и услуги на останалите 2/3. Всъщност на всички – не ги бърка дали продават на „колеги“, важното е да стане сделката. Дали това, че са толкова много значи, че има хляб в тази работа или просто е много лесно и евтино да се започне, а хората са бедни и отчаяни? Май е второто.

С глупостта си успях да се въвлека и в някакво дело. Не съдят мен де, нито аз съдя някого, ама понеже искам да съм приятел с всички и хората ме харесват и ми се доверяват и сега ще трябва да ходя да свидетелствам. Хич не ми се ходи. То дали е задължително? Подробности няма да пиша – може после, като мине цялото нещо.

С всички тези неща (+ работата ми, разбира се) хич не остава време да гледам сериали. Още по-малко да пиша за тях. Време е за статията ми сериал на месеца, дори вече знам кой ще е, но още не съм я написал. А имам и още една идея – да пиша за сериалите-клонинги на Приятели. При това преди да са ги спряли всичките. Като гледам колко са добри, нямам много време.

Ентусиазмът ми, че туитър е добро място за промотиране на неща набързо поспадна. Хората, запознати с услугата знаят, че това не е толкова просто. Ако администрираш порно сайт и пускаш туит за всяка нова снимка или видео, можеш да очакваш стабилна, при това таргетирана посещаемост от там. Но ако пускаш туитове по-спорадично или пък се занимаваш с нещо като да пробутваш прахосмукачки на ескимоси, не си е работа. Никой не ти обръща внимание, ако ще и 1000 последователи да имаш (не знам кво е да имаш милион, затова примерът ми е с по-малко число).

И понеже съм тръгнал да пиша, ще кажа и за мтел. След като за няма и месец получих цели 4 сметки за плащане в ипей без да знам за какво са – отказал съм се от хартиена фактура, че нали пазя гората, а в сайта им дълго време нищо не се появяваше – накрая най-после разбрах, че това са ми сметките за месеците от началото на годината. Не си следя разходите (а трябва!) и плащам като видя нещо ново в ипей – без да му мисля много-много. Та не бях обърнал внимание, че скоро не бях плащал на мтел. И след като най-после в сайта им се появиха въпросните фактури, реших да ги поразгледам, като започнах от най-голямата. Забелязах, че са ме таксували 10 лв. месечна такса за 100 мб интернет и отделно 25 лв. за 15 мб интернет. Това за месец февруари. Реших да се поинтересувам що така (а и мици ме сръчка) и им звъннах на *88. 3 живота по-късно най-после чух човешки глас, който звучеше като че е на живо. Успях криво ляво да обясня за какво се обаждам и любезно ме помолиха да изчакам малко да ме прехвърлят. Няколко бири по-късно друг жив човек ме пита какво има. Обясних чинно и бях упътен към справка Б (досега бях гледал само А), където пишеше ред по ред колко точно интернет, смс-и и други услуги съм ползвал, кога и колко яко порно съм гледал от телефона си и как трябва да съм благодарен за предоставената услуга. Попитаха ме дали съм сумирал килобайтите, описани в тази справка, която виждах за пръв път – според мен беше ироничен риторичен въпрос, с който да ме разкарат – и аз казах, че не съм. Справката беше на 7 страници и явно служителката беше доволна от факта, че не съм си изпълнил дълга като клиент, та ме помоли да й звънна след като извърша математическите операции. Аз обаче реших да не се давам така лесно и с лееко по-висок тон й казах, че от 1/2 час чакам да чуя живи хора от другата страна и ще си тегля куршума ако трябва да чуя дори още 10 секунди от веселяшката им on-hold мелодия. Изтъкнах, че в останалите фактури имам записани мегабайти в графата отстъпки, а тук – не, та явно е пропуск. Тя помоли да изчакам и ми пусна мелодийката… Беше явно, че няма да се върне бързо, та аз гузно експортнах таблицата в екселски файл, отворих я и взех да трия редовете, които не бяха означени „сваляне на порно“. Отне ми известно време, но време имах – отсреща звучеше звънливия гласец на поредната поп-еднодневка. Известно време по-късно бях отстранил всичко ненужно и оупън офисът ми каза, че сумата е 15 мегабайта – колкото бяха и във фактурата. Потрих доволно ръка (с другата стисках телефона) – щях да си получа двайсет и четирите лева и да ги изхарча за… погасяване на част от следващата ми фактура. Клик. „Извинете, че ви накарах да чакате.“ А, няма нищо, откога мечтая да почакам малко в това забързано ежедневие. Любезното момиче си призна грешката и каза, че компенсацията от лев и осемдесет и три мога да си ги взема от някой техен офис или да ми ги приспаднат от следваща фактура и дали има още нещо, което искам да я питам. Ами нямах. Тя съвсем точно ми обясни, че интернетът, за който плащам 10 лв. на месец, бил влязъл в сила в правилния момент – точно след като вече съм бил направил 22 лв. сметка от трафик. И понеже не се застъпвал точно с падежа на фактурите, съм щял да имам възможността да го ползвам и малко след като го спра. Или нещо от тоя сорт. Аз бях спрял да слушам, след като разбрах, че макар да излязох морален победител, със справедливо върнатите ми пари не можех да си купя дори бутилка кока-кола. Е, нищо. Поне знам, че фактурите ми са точни и не съм надплатил нещо. Не съм прецакан. Ура.

Когато сиренето е позастояло, започва да мирише странно. Знаеш, онзи момент, в който те е жал да го хвърлиш още, но не ти се иска да го хапнеш сурово. След като омесих горните неща и ги изпържих – да живее пърженото! – реших да пробвам да изпържа и сиренето. Не ми се искаше да го смесвам с другите работи, за да не стане някой фал. Но не можех и да го хвърля – все пак сиренето е една от храните на бъдещето*!

Като го сложих в тигана, миризмата се засили. Нищо, нали имам аспиратор. Обаче взе и да омеква. Все пак го допържих някак и си го сервирах. Седнахме с жена ми да ядем (за нея нямаше сирене) и пуснахме конкуренцията – Lord of the Chefs. Разбрахме, че портокаловите резени наподобявали романтични целувки и че зеленчуците са жива храна. Престраших се и опитах парче сирене. Уви, не ставаше за нищо.

Готвачите от екрана продължаваха да ме засрамват. Само леко се развеселих като ги видях да плачат. А аз просто махнах с ръка… До следващия път.

* добре известен факт е, че храните на бъдещето са три – сирене, лютеница и фъстъци