unflushable

бавно намали скоростта до 110. все пак не искаше да катастрофира. тръпката си беше голяма и при 110. изпревари един камион. зачуди се дали шофьорът може да види кура му. едва ли, ъгълът му се стори невъзможен. и все пак леко го прикри с тениската си. беше му леко трудно да се концентрира в ерекцията си, докато внимава да не се блъсне някъде. но това беше и най-готиното в цялата ситуация. реши да си пусне музика. шумът на колите не му действаше надървящо. имаше записана идеалната песен - milkshake. не можеше да я слуша без да се надърви - винаги се сещаше за малката черна мръсница от клипа, която така еротично си въртеше задника. след няколко минути търсене успя да намери песента. пишката му беше поомекнала, но това не беше проблем. опита се да си представи циците на мацката от клипа без да затваря очи. все пак трябваше и да кара. беше толкова възбуждащо. курът му ставаше все по-голям. нямаше много движение. още малко и песента щеше да свърши. още малко и той щеше да свърши. да, виждаше ги - прекрасните й цици, които се люлеят в такт с музиката. о, дааа! о, не! изцапа си тениската. пресегна се с едната ръка към жабката да изкара оттам носните кърпички, докато с другата държеше волана. едва ги достигна. опита да се избърше с една ръка, но само зацапа повече нещата. спря встрани. добре, че имаше резервна тениска в багажника.

докато се преобличаше си мислеше за останалите места, където го беше правил. на задната седалка на такси. във влака. в междуградски автобус. веднъж в самолета. няколко пъти на предната си работа. там постоянно си мислеше, че има камера и ще го уволнят. явно е нямало. в новия си офис още не беше пробвал - не му беше интересно вече. веднъж пробва в морето. в една сауна. на лекция в университета. в асансьора не успя - много малко време имаше.

един ден когато си намери приятелка, може да опитат на всичките тези места да се чукат. но едва ли ще й каже за тази си страст. сигурно няма да има нужда - предполагаше, че когато има гадже, няма да има нужда да се пипа. да се самозадоволява. да мастурбира. нямаше да има нужда. може би.

тя мина отгоре. харесваше му. така можеше да гледа как се люшкат циците й. имаше големи цици. можеше да ги гледа, можеше да ги мачка, можеше да ги щипе - на нея й харесваше всичко. красива беше. и много страстна. усещаше тежестта й върху себе си, леко го притискаше по единия крак, но нямаше да й каже. бяха излишни неща. помисли си колко го кефи да я слуша как стене. после реши, че след секса ще седне на компютъра. наистина много му се гледаше още някоя серия. започваше да му става горещо. усети струйка пот зад лявото си ухо. циците й продължаваха да се полюшват току пред очите му. бяха великолепни. леко го засърбя под коляното. беше свикнал да подтиска такива неща - не искаше да прекъсва хубавото ебане заради някаква пъпка. щеше да отмине. тогава се сети, че трябва задължително да свърши след нея. защото иначе тя ще настоява да продължат още, а това не беше от най-приятните изживявания. трябваше да започне да си мисли за други неща - по възможност гнусни - както беше гледал по филмите. наистина миришеше гадно като сра преди малко. дам, гадно беше.

(колко ми е хубаво. о, да!)

гадно гадно вонеше. не, не върши работа.

(ох, това беше готино)

трябва да измисли друга тема. мисли, мисли. утре ще стане рано. не, глупости. играта. да. ще пусне да поиграе и ще иде най-после до крепостта. тази вечер ще е.

(трябва да спре да стене толкова - само ме възбужда, а и не мога да се концентрирам)

та крепостта - какво ли ще има там…

(нее, не ме гали по топките, кучко. нали не искаш да свърша ей сега? дали да не й каже? не, няма, ще издържи)

играта. какво за играта. баси, загуби си мисълта.

(о, да, о, да, о, да)

не става май така. не работи. ще трябва да й каже, че няма да успее. но как да й каже. ще бъде доста тъпо. а, отмина май. странно. май все пак щеше да успее!
(о, не, о, не, о, не, по дяволите!)

- о дааааааа! страхотна си!

(спри да се движиш, курво, свърших вече!)

нежно я отмести от себе си и се запъти към банята. прошепна й, че я обича. може би следващия път ще успее да я изчака. а може би не.

аптеката беше точно на ъгъла. нямаше никой вътре, слава богу.

- един тест за бременност.

размяна на погледи.

- какъв да ви дам?

- в смисъл?

- на коя фирма.

той се огледа. сигурен беше, че е виждал реклама някъде в аптеката. накрая я видя - беше на чинийката за монети. хм, това не беше чинийка. едно време, в магазина на село, наистина имаше чинийка, в която се слагаха монетите, но това тук беше пластмасово. даже имаше предвидено място за реклама.

- господине?

- ъ, да?

- каква марка?

той прочете марката от “чинийката”. зачуди се.

- а колко време трябва да е минало след това?

- моля?

- колко време след, ъ, след, такова, секса?

- за теста ли?

- да.

- 12 часа.

- добре.

- заповядайте теста. ето ви и подаръка към него - именник.

именник? те бъзикат ли се?! това си беше направо подигравка.

- а имате ли от онези хапчета… лейди пил или нещо такова?

- за спешна контрацепция?

- да, точно така.

- сега ще проверя.

момичето се наведе до някакви чекмеджета. той забеляза с периферното си зрение как отметна косата си. в друга ситуация би го заинтригувала. тя затвори рязко чекмеджето. ядосана ли беше? едва ли - нямаше за какво, не се познаваха. сигурно му се е сторило.

- петнайсет и четирисе.

- общо?

- да. ще може ли да ми върнете именника?

- защо? нали беше подарък?

- ами очевидно няма да ви трябва.

- не мисля. но все пак е подарък, защо да ви го връщам? и защо го давате изобщо? за да плашите хората?

- за да ги накараме да се замислят. за да им помогнем при избора на име. за да не се откажат от детето.

- доста философско. май трябва да си смените професията. след като се опитвате да ги накарате да се замислят, няма ли да е по-добре да ми оставите именника, за да може да ми стои пред погледа, докато давам на приятелката си хапчето и да ме накара да се “замисля”? или се надявате на някакво чувство за вина?

- добре, правете каквото искате.

той остави парите за покупките и именника в “чинийката”. вече не му се струваше толкова интересна.

- ето ти теста, миличка. сигурни ли сме, че не искаме бебе?

Път. Аромат, вероятно парфюм. Красиво залязващо слънце на фона на светлосиньо небе, което вече леко розовее. Наситенозелена поляна. Симпатично момиче на седалката до мен. Със сини очи. Светлокестенява права коса. Не много дълга. Приятно облечена. Лови окото. Главата ми е пълна с мисли. Повечето са неуловими - като пчелички в цветна градина - посягам да ги хвана, а те прескачат на следващото цветче. Малкото, които са достъпни, не са интересни. Твърде земни са. Искам да мисля за Нея. Искам да се борят в мен чувства на радост и тъга. На болка и удоволствие. Днес я целунах. И като че ли усетих колко невъзможна е нашата любов. Колко силна трябва да е тя, за да победи навика. Защо не ме боли? Не я ли обичам? Нима съм се лъгал? Или просто ‘приемам това, което не мога да променя’? Слънцето почти залезе. Момичето до мен заспа. Май е по-добре да спра да пиша, да се отпусна и да оставя мисълта си да се рее нависоко, където ще й бъде много по-приятно. Може да срещне там някоя любов, пък била тя и въображаема, и да се върне при мен по-щастлива и широко усмихната. Унасям се…

Малко доброта. Малко приятелска топлина, на която попадаш случайно у някой непознат. Перести облачета като юргани от пух. Не особено приятни спомени, които пропъждам пишейки. Мир. Топло и нежно спокойствие. Но не и сладникава, кукленска красота. Малки едноетажни къщи с червен покрив и пушещи комини. Малко. Докато ги опиша и вече не ги виждам. Но още ги чувствам - вълнуват ме. Леко ми са заглъхнали ушите. Точно на границата между приятното притъпяване на възприятията и плашещата глухота. Оранжева следа от преминаващ самолет. Глупави мисли в главата - писането като самоцел или като средство. Гоня ги. Не е важно. Нищо не е важно. Намирам се в малък свят, който се движи. Ту бавно, ту бързо. Всъщност все едно. В него ми е добре, не мисля за навън. Мисля за други неща обаче. Други бързи пчелички. Хоп! Хванах една. Бързо я питам какво мисля. Казва, че се чудя доколко се влюбвам в аромата и колко остава за самото момиче. Дали не е по-добре да не се парфюмираме, за да ни обичат заради самите нас? Май зависи от това доколко искаме да ни обичат заради самите нас. Това значи ли да ни познават? Приятната тръпка в стомаха свързана ли е със степента на познаване? Приятен сумрак. Приглушени гласове. Малко ми е топло. МОментна болка в лявото ухо, последвана от покой. Хриси. Защо Хриси? Заради аромата, достигащ до мозъка ми през ноздрите. Приятно чувство? Да. Доста приятно. Нещо повече? Не, нищо повече. Искам ли пак да видя Денни? Не знам. Защо? Много ми е далечна. Емоционално изтощение? Най-вероятно. Хареса ли ми целувката? Да, тя се целува страхотно. А Ива? Какво Ива? Май нищо. Тъмно. Едва виждам написаното. Очаквания за довечера? Не - много е далече. Някак нереално. Не мога да си представя дори почивката. Тя каза, че ме сънува понякога. Но няма смелост да изостави навика. Смисълът на живота? Удоволствието. Стремежът към него. Красотата на проблемите и красотата на решенията. Да избереш и да сгрешиш. Или да спечелиш. Да не оставяш някой да решава вместо теб. Ти да избереш плънката на пицата. Ти да избереш алеята, по която се разхождате. Ти да избереш да го зарежеш или да останеш, да обясниш или да избяаш. Да скочиш в басейна на живота или да си намериш оправдание и тати да ти купи пояс. да изядеш десет ябълки и един червей или да не знаеш що е ябълка. Да ближеш раните си, но да се опияниш от победата. Или да си намериш оправдание, да си стоиш на сигурно у вас и да не изгубиш нито веднъж. Но и да не спечелиш нито веднъж. Да живееш или да преживяваш.
Луната е бяла и наполовина пълна. Има и няколко лампи, които обаче едва светят - явно за да не събудят заспалите. Продължаваме по пътя си. Не знам дали пътуването щеше да ми хареса, ако нямаше цел. Отново аромата на Хриси. Ще й пратя sms.
Защо не ме дразни, когато Тя пуши? Защото я обичам? Или е нещо като със звука от рязане на зеле - с времето престанах да му обръщам внимание.

ноември 2003

оставаха още два часа до края на работния ден. цели два часа. нямаше търпение да я види. бяха намислили да се поразходят в парка. харесваше му да са заобиколени от дървета и да се държат за ръце. а и там миришеше хубаво. погледна часовника. час и петдесет и седем минути. много бавно минаваше това време. поне да имаше работа… реши да прегледа сайтовете за новини. все щеше да има нещо, с което да позабавлява колегите.

четиредесет и три минути. навън се смрачаваше. май нямаше да е в парка. много жалко. знаеше, че тя не обича да се мокри и реши да й звънне да си вземе чадър.

- ало?

- здравей, миличка!

- здрасти!

- навън се смрачава, вземи си чадър.

- ало? много лошо те чувам!

- ало! чадър си вземи, че ще вали!

- алооо! какво каза?

- чадър! вали!

- добре, чао.

- чао.

много се дразнеше като стане така. знаеше, че тя не е виновна за скапаната връзка, но се изнерви. хрумна му нещо - ще пита шефа дали може да излезе малко по-рано и ще се разходи. може да й купи някое малко подаръче, за да я зарадва. шефът му не възрази и той вече беше навън. леко ръмеше, но не беше неприятно. бързо й избра една симпатична гривничка за крак и се запъти към мястото на срещата. щеше да пристигне по-рано, но не се притесняваше, защото тя обикновено подраняваше, а и там имаше доста магазини за разглеждане.

чакаше я вече половин час и започваше да се ядосва. вярно, че от часа на срещата бяха минали само десет минути, но това не променяше факта, че киснеше тук от трийсет. беше разгледал всички магазини, в някои влезе даже по два пъти. огледа се сигурно за стотен път и най-после я видя. опита се да се успокои и си каза, че трябва да я изслуша първо преди да й се кара, че е закъсняла.

***още цели два часа докато го види. вече си беше приготвила тоалета. знаеше, че ще я хареса - специално беше избрала любимите му дрехи. вече не й се стоеше вкъщи. реши да се поразходи, да си купи някоя дрешка и да отиде на срещата двайсетина минути по-рано, просто за всеки случай. излезе от сградата, повървя пеш до следващата спирка на трамвая и зачака.

слезе две спирки по-рано и влезе в първия магазин. беше голям магазин на три етажа. реши да ги гледа отгоре-надолу. тъкмо беше стигнала да най-долния, когато телефонът й звънна.

- ало?

- здравей, миличка!

- здрасти!

- на—ава——дър!

връзката беше ужасна!
- ало? много лошо те чувам!

- ало! —-вали!

- алооо! какво каза?

- чадър! вали!

- добре, чао.

- -ао.

цялото й настроение се скапа. излезе бързо от магазина и хвана такси. имаше около 40 минути да се върне до вкъщи и да вземе чадър. таксиметровият шофьор караше бързо, но имаше доста път. след около 20 минути стигнаха. тя му каза да я изчака и се качи за чадъра. доста рови, но накрая го откри. слезе долу и се върнаха обратно в центъра. погледна часовника си. вече закъсняваше с пет минути. плати на таксито и излезе. мислено съжали, че не се реши просто да купи един чадър - щеше да й излезе по-евтино. но станалото - станало. забърза към мястото на срещата. той вече чакаше.

***

- здравей!

- здрасти!

- отдавна ли ме чакаш?

- не, преди малко дойдох.

- донесох ти чадър.

- не ми трябва, то не вали силно.

- нали ми звънна да ти донеса?

- да, ама то не вали много, мога и без.

- уф!

- какво?

- нищо, няма значение.

- добре, щом не ти се казва. купих ти нещо.

- мерси, хубава е.

- харесва ли ти?

- да.

- защо не се усмихваш?

- усмихвам се!

- не е вярно.

- какво ще правим?

- ти кажи!

- мислех, че вече си измислил нещо.

- уф, все очакваш от мен да измислям.

- не е вярно - последните три пъти аз казвах къде да идем.

- добре, айде ще те заведа на кафе.

тръгнаха мълчаливо. държаха се за ръце. тя беше под чадъра, той - не. всеки потънал в мислите си. дали й хареса подаръка? защо ме накара да се разкарвам толкова за тъпия чадър, като даже не го ползва? дали ми е сърдита за нещо? знае ли колко много правя за него? знае ли колко много правя за нея?

запознаха се в една дискотека. имаха обща приятелка. танцуваха, пиеха и се забавляваха. той опитваше, тя се дърпаше. но му оставяше надежда. тогава той видя една позната на съседната маса. не бяха близки - тя беше кучка, той - добро момче. точно тя му трябваше тази вечер. отиде при нея да каже здрасти. тя го прегърна. размениха 2-3 думи и той се върна обратно на масата. нещата потръгнаха. страхът от конкуренцията си каза думата. само след двайсетина минути вече се целуваха. тя живееше сама и отидоха в нейния апартамент.

***

- много бързо свърши?!

- а ти какво очакваш - кой ми танцува цяла вечер на оная работа?

- и кво сега?

- сега пак, не ми пречи.

***

- знам какъв е проблема - много съм влажна.

- така е.

- искаш ли с една салфетка да го избършем?

- не, ще се справя.

***

- сигурен ли си, че не искаш да го избършем?

- не, всичко е наред.

***

- не мога повече.

- ама ти не си свършил.

- няма значение.

легнаха един до друг на леглото - всеки с мислите си. той мислеше колко е глупав да не се съгласи да й избършат малко путката - със сигурност щеше да помогне. тя се обвиняваше, че заради нея не е свършил.

а нещата започнаха толкова добре.

знаеше, че може и сам да оправи разклонителя. не му трябваше професионалист. все пак беше учил в техническо училище. не че научи нещо. но все един разклонител може да поправи.

изчака я да тръгне на работа. нищо нямаше да стане ако тя беше тук. само щеше да му

(трябва да извикаш електротехник)

мърмори. трябваше му спокойствие.

отиде до железарията. купи поялник, отверки, клещи, изолирбан, тел, кабел и нов щепсел. не знаеше дали му трябва всичко това, но не искаше да прекъсва работата. прибра се и нареди всичко на масата. по средата сложи разклонителя. избра подходяща отверка (добре, че купи шест) и разви болтовете. липсваше му нещо. направи си силно кафе без захар и започна. бавно и внимателно разви първия болт. после втория. за третия използва повечко сила. всичко вървеше добре. след малко разклонителят лежеше на части пред него. огледа критично обгорените кабели и видя къде даваше на късо. изряза и оголи наново жиците. разглоби и щепсела. повтори операцията с оголването. провери с мултимера дали не е прекъснат някъде кабела. всичко изглеждаше наред. започна да намества отделните жички обратно по местата и се усети, че не беше записал кой цвят жица къде стои. замисли се. имаше ли значение? по-скоро не. за всеки случай пусна в гугъл въпроса и се зачете. на третата страница от резултатите най-после намери нещо по темата. явно нямаше голямо значение, но все пак последва инструкциите. докато с едната ръка държеше капака на разклонителя, с другата придържаше жиците, а третата трябваше да завива болтчетата. хубаво, ама трета нямаше. трудна работа. опита с крак да придържа, после с уста. накрая успя някак да закрепи жиците и набързо зави всички болтове. с щепсела се справи малко по-лесно. включи го в контакта. свърза нощната лампа за тест. мислеше да включи лаптопа, но лампата му се видя по-евтина. светна. беше горд със себе си! прибра останалите части в шкафа и си сипа чаша кола. мислено преживяваше триумфа си. как щеше да й каже довечера аз нали ти казах, че не ни трябва техник? седна на компютъра и се логна в играта.

няколко часа по-късно тя най-после се върна. той се втурна да я посрещне на вратата. взе торбите с покупките от ръцете й и каза:

- здравей!

- здрасти!

- оправих разклонителя!

- а, добре.

погледна към часовника си. единайсет и половина. имаше още една серия - ще я изгледа и ще си легне. може би тази нощ щеше да заспи преди един. да. пусна я. беше доста интересна. любимият му герой каза цели четири готини лафа. много си приличаха с него. знаеше, че никой друг не може да разбере толкова добре характера му. колко бързо и неусетно свърши серията. към края едно от момчетата в сериала опита с ефектен жест да привлече вниманието на новото момиче в града. николай беше мислил за подобен ход преди две години, но така и не се престраши. сега можеше да види дали този ход е успешен. само да можеше да гледа и следващата серия… отиде в банята. докато си миеше зъбите, погледна часовника. дванайсет и петнайсет. не е толкова късно. ако успее да намери следващата серия и да я свали за петнайсетина минути, ще може до един и нещо да си е легнал. съвсем малко след един. струваше си. той си изми набързо зъбите и седна пред компютъра. порови из сайтовете. след десетина минути вече се сваляха файловете. реши да свали следващите две серии - така утре нямаше да се занимава излишно. готово. пусна серията. всичко се развиваше добре. ех, защо не беше намерил сериала преди две години! нищо, поне любимият му герой беше щастлив. брилянтен сериал! чувстваше се освежен. нямаше смисъл да опитва да заспи сега. по-добре да изгледа и другата серия - и без това я има на харда. оказа се по-драматична. не завърши добре. май не трябваше да я гледа. започна трескаво да рови из сайтовете за нова серия. нямаше. легна разочарован към два и половина. сутринта почти счупи телефона, който го събуди в 8. проклета работа, заради нея все не може да се наспи.

знаеше, че някой ще го нападне когато вратите се отворят. сигурен беше. числата бавно се сменяха. 8…7…6…5… съвсем скоро. стомахът му се сви. зае отбранителна позиция. вратите се плъзнаха встрани и той се взря в мрака. нямаше никой. чуваше само собственото си задъхано дишане и отзвука от камбанката на асансьора. поиспокои се малко, спря вратите, които тръгнаха да се затварят и бавно пристъпи навън. първите няколко метра минаха добре. постепенно слухът му се изостряше. започна да чува повече отколкото му се искаше. дали наистина зад него има някой? това плод на въображението му ли е, или стъпка? ускори крачка. още малко оставаше до колата му. натисна копчето и чу успокояващия звук на отключващи се врати. в следващия миг се вцепени от абсолютната сигурност, че някой ще го халоса по врата. момента отмина. нервно се усмихна и се опита да диша равномерно. повтаряше си, че няма никой, като за всеки случай бързо влезе в колата и заключи вратите. завъртя ключа, пусна музика. притесни се, че така няма да може да чуе, ако нещо стане и спря музиката. отново тишина. тихичък равномерен звук на работещия двигател. завъртя волана и излезе от паркинга. докато караше всичко беше наред. мислите му се рееха някъде далеч. светофар. мразеше светофари. ей сега някой ще насочи пистолет и ще го накара да отвори вратата. нервно натисна съединителя, другият му крак все по-неуверено пазеше колата да не тръгне. най-после зелено. преживя и този светофар. само още 3 до дома. започна да кара по-бързо. сега и полицията го притесняваше. припознаваше всяка кола с полицейска, всеки минувач държеше палка. сърцето му се сви на няколко пъти. нов светофар. някой го гледа. сигурен беше. мърмореше си да не поглежда встрани. почти успя. погледна. найлонова торбичка, завързана на мантинелата. зелено. газ. вижда се неговата пресечка. отбива. търси място на паркинга. защо е толкова тъмно? във всички коли има хора, които го дебнат. спира. поема дъх и се подготвя. спринт до входната врата. бързо вади ключа, космите по врата му се надигат. отключва. вътре е и спокойствието се разлива в него. спасен е. до утре.