Псевдо-документален сериал за полицейско управление в Детройт. Главният (Michael Imperioli) ми е познат от Life on Mars и малкото, което съм гледал от The Sopranos, а сериалът е доста тежък и не особено интригуващ, та не издържах повече от 20 минути. Понеже не мисля, че е много честно да ти говоря за сериал, от който не съм гледал дори цяла серия, спирам дотук.

Накратко: сам си прецени

Бях много ентусиазиран като разбрах, че един от любимците ми – Chuck Lorre – има нов сериал. Човекът зад Two and a Half Men и The Big Bang Theory просто не можеше да сбърка. Или грешах?
Майк и Моли са двама шишковци, които се влюбват един в друг на една среща на анонимните дебелаци (или нещо от сорта). Моли е Melissa McCarthy, която обикновено играе най-добрата приятелка на главната героиня (Gilmore Girls, Samantha Who?), a Mike е Billy Gardell, който едва ли си запомнил от ролята му на Били в Да, мило.
Пълен с клишета и лоши смешки за дебели умни и слаби глупави хора, сериалът не блесва с нищо. След първите две серии съм доста разочарован и не мисля, че сценаристите могат да обърнат нещата. Едва ли ще се задържи дълго, освен ако не съм надценил Великия Американски Зрител.

Накратко: разочароващ

Прокурор срещу адвокат или нещо средно между Shark и Raising the Bar. Това, което го отличава от горните два е, че тук не знаеш кой е виновен и кой – невинен. Гледаш ту едната, ту другата страна, като нещата започват още по време на самото разследване и завършват с присъдата. В края на пилотната серия не бях сигурен не само какво ще отсъдят съдебните заседатели, а и дали обвиняемият е наистина виновен.

Накратко: обещаващ

„Нашият“ се връща от обучение по мениджмънт само за да разбере, че целият му отдел е уволнен, а работата – изнесена в Индия. Поставен пред избора да иде в Индия да управлява отдела там или да последва бившите си колеги – и притиснат от над 40к заеми – той хваща самолета. Там се сблъсква със съвсем различна култура (знам, знам, ама няма как да не го напиша) и – докато се чуди какво да яде, за да намали престоя си в тоалетната – трябва да обясни на хората си защо някой би си купил изкуствено лайно или подложка за мишка с цици.
Очевидната цел на сериала е да ни бомбандира със смешка след смешка на тема междукултурни различия и да не ни остава време да обръщаме внимание на героите. За съжаление смешките за нищо не стават. Като че авторите ги е страх да се подиграват с индийците, за да не ги помислим за расисти и ги е страх да поднесат по-интелигентен хумор, за да не загубят зрители, които се кефят на пърдящи възглавнички.

Накратко: не, мерси