Истинската истина

В американските университети на дипломирането канят разни известни личности, които са учили там, за да помогнат на студентите да намерят пътя си в живота. Тук не знам дали канят в някой университет, на моето дипломиране нямаше такова нещо. Някои от тези „мъдреци“ говорят пълни глупости, но от време на време има съвети, които си струват загубеното време. Една такава мъдрост е, че в живота няма някой да те следи какво правиш и да ти казва кой е правилния избор в дадената ситуация. Още повече, има много ситуации, в които има повече от един „правилен“ избор, както и такива само с „грешни“. Слагам кавички, понеже самото разбиране за правилно и грешно често варира от човек на човек и според ситуацията. Например моите деца имат под 2 години разлика едно от друго, което според едни е много добро решение, а според други – голяма грешка. Всеки пречупва разбирането си за правилно и грешно през личния си опит или – ако няма такъв – през опита на близки и приятели. Да продължа горния пример – прави ми впечатление, че тези, които смятат малката разлика за плюс, или имат деца с малка разлика, или те самите имат малка разлика с братята и сестрите си. И обратно.

Примерите, които мога да дам по темата, са многобройни – от това дали е добра идея да се жениш за първото си гадже до това дали е правилно да потърсиш реализация в чужбина – всеки разпалено защитава личната си истина и за неопитния, току-що навлязъл в живота студент вероятно по-добрият оратор е този, който носи най-вярната истина.

Най-добрата стратегия е да разберем колкото се може повече за този, който ни представя някаква „истина“. Ако преценим, че разсъжденията, довели го до тези изводи, са такива, каквито и ние бихме направили на негово място, тогава добре – намерили сме истината. Ако не, моля, следващия.