По стара традиция, като няма нищо за ядене, пържа кренвирши с яйца. И разнообразявам с каквото намеря. Добавих малко пуешка шунка и стана добре. Позамислих се какво още и поразрових по-дълбоко в хладилника. Намерих малко парче сирене…

Когато сиренето е позастояло, започва да мирише странно. Знаеш, онзи момент, в който те е жал да го хвърлиш още, но не ти се иска да го хапнеш сурово. След като омесих горните неща и ги изпържих – да живее пърженото! – реших да пробвам да изпържа и сиренето. Не ми се искаше да го смесвам с другите работи, за да не стане някой фал. Но не можех и да го хвърля – все пак сиренето е една от храните на бъдещето*!

Като го сложих в тигана, миризмата се засили. Нищо, нали имам аспиратор. Обаче взе и да омеква. Все пак го допържих някак и си го сервирах. Седнахме с жена ми да ядем (за нея нямаше сирене) и пуснахме конкуренцията – Lord of the Chefs. Разбрахме, че портокаловите резени наподобявали романтични целувки и че зеленчуците са жива храна. Престраших се и опитах парче сирене. Уви, не ставаше за нищо.

Готвачите от екрана продължаваха да ме засрамват. Само леко се развеселих като ги видях да плачат. А аз просто махнах с ръка… До следващия път.

* добре известен факт е, че храните на бъдещето са три – сирене, лютеница и фъстъци

Поради големия интерес към статиите ми за готини пички без дрехи, реших да споделя още един такъв сайт със снимки. Този път темата е плажна, а снимките ме карат да мечтая за море… Ето готините голи мацки. А ето и демо (снимката горе също е от там):

Fuck Yeah Naked Beach

tumblr photo widget by JI Apps

Печели пари докато сърфираш! Подробни разяснения, съвети и напътствия. Напълно безплатно!

P.S. Ако това е първата статия, която четеш по темата, прегледай и другите тук.

Споделих ентусиазма си с брат си и от дума на дума стигнахме до идеята да базираме играта на една стара игра с 2 замъка и карти, на която галено викахме „мравките“. А й викахме така, защото така се казваше файла, с който се пускаше играта. „Мравките“ беше за двамата играчи, като всеки има по един замък с живот 100 и ограда с живот 20 (доколкото си спомням) и всеки от двамата имаше няколко карти, които имаха специално действие (примерно да намалят с 10 живота на замъка). Всяка карта имаше някаква цена, която трябваше да се заплати, за да се ползва и след употреба играчът получаваше произволна нова карта. Играта беше на ходове и свършваше когато единият от двата замъка останеше с 0 живот. Някои я сравняваха с Magic The Gathering, но аз не съм я играл и не мога да кажа дали и колко общи черти има.

След известно обмисляне, брат ми излезе с доста по-завършена идея, която само бегло напомняше на гореспоменатата игра. Беше се захванал сериозно да работи по всички аспекти на геймплея – от ресурсите, през битките, та чак до изкуствения интелект. А аз стоях, чаках и коментирах отстрани Ето една от първите скици, на която се вижда основната идея:

Когато с Мици решихме да се пробваме да правим приложения за iPhone/iPod, изобщо не съм си помислял, че ще стигна до писане на игра. Дебютното ни приложение още не е готово, но това не ме спира паралелно да работя и по дебютната ни игра.

Всичко започна един четвъртък в началото на 2011та. Или беше събота? Току-що бях стигнал до тази част на книгата за iPhone програмиране, където започваше да ми доскучава и да прескачам пасажи и страници в полза на туториали в интернет (почти всяка техническа книга има такава част, тук тя се оказа сравнително късно, та авторът добре си беше свършил работата). Та след като минах през няколко туториала, попаднах на страхотния сайт на Ray Wenderlich. Там имаше всичко, което ми беше нужно като начинаещ iPhone програмист.

След няколко успешно изпълнени урока реших да поразгледам сайта отвъд текущо необходимите ми неща и попаднах на серията туториали за правене на игри. Престраших се да започна първия урок и се оказа, че съвсем не е трудно. Дори някои неща бях по-лесни от подобни на пръв поглед аналози при писането на приложения. Бях опиянен от успеха си. Показах първата си игра (която на практика беше игра на учителя, след като моят код беше 1:1 с този в урока) на всичките си приятели и те не се смяха много. Бях щастлив. Че кой не иска да пише игри?

Що се отнася до конкретни идеи за игра, не мога да се похваля, че имах дори една. Но началото беше положено…