Напред в бъдещето

Този разказ не е завършен. Това е част от експеримента Помогни на писател. За всички чернови натисни тук.

Открих дарбата си преди около година. Винаги съм знаел, че съм по-различен от другите и се оказа, че наистина бях. Всеки озадачен поглед, всяка зле прикрита гримаса…

Не, няма да ви лъжа. Винаги съм се смятал за съвсем обикновено момче. Отскоро опитвам да мисля за себе си като за мъж, но още не ми се получава. Репликата “винаги съм знаел, че съм по-различен” е доста изтъркана. Чувам я във всеки филм за супергерои. Дори и във филми без супергерои.

Дарбата ми е подобна на дарбата на един супергерой в сериала “Без супергерои”. Готин сериал. Мисля си, че е нормално дарбата ми да е подобна на някоя дарба, показвана по филмите. Има толкова много такива филми, че едва ли има дарба, за която не са се сетили.

Мога да виждам 47 секунди напред в бъдещето. Ако реша и затворя очи – не става с отворени – мога да съм в бъдещето за 1-2 секунди, мога и за цял час. Но бъдещето е почти настояще. Само 47 секунди по-напред. Малко като онези устройства, с които можеш да спираш на пауза текущото предаване по телевизията и да идеш до тоалетната и като се върнеш, да продължиш да гледаш. Така гледаш с няколко минути забавяне спрямо другите хора, но не изпускаш нищо от предаването. И винаги можеш да наваксаш на рекламите. Разликата е, че аз имам няколко секунди “забързване” спрямо другите хора. При това не ми трябва устройство.

* * *

Преди около година пиех кафе в приятно заведение близо до дома ми. Бях сам, имах няколко часа за губене и не бързах за никъде. Зяпах минаващите наблизо коли, пешеходците и прелитащите птички. Беше пролет. Когато светофарът покажеше червено, се опитвах да разпозная на какво разстояние от него шофьорите натискаха спирачката. Изведнъж се появи кола, която се движеше по-бързо от всички останали. Не даваше никакви признаци, че ще спре. На пешеходната пътека имаше две жени и възрастен мъж. Затворих очи, опитвайки се мислено да предупредя шофьора на колата. Беше глупаво, защото не вярвам в телепатия, но не мислех много трезво. В момента, в който затворих очи, видях какво щеше да се случи. Ще ви успокоя – нищо.

Усещането беше толкова ново, че едва не припаднах. Когато отворих очи, шофьорът-каскадьор излизаше от колата си, която вече не приличаше много на кола. Беше я блъснал в стълба на светофара. С куцане и псуване се тътреше в посока на пешеходците, които от своя страна бяха спрели, за да се насладят на сеира.

Толкова успях да видя за няколко секунди и после рязко се върнах в „настоящето“. Дори и да имаше начин да управлявам това си умение, още не го знаех. Изпищях и разтърках очи, с което привлякох погледите на хората на съседните маси. Вниманието им към мен не трая дълго – само няколко секунди по-късно всички чухме как колата се врязва в светофарния стълб.

Всичко се случваше точно както го видях. Приличаше на deja-vu, само че много по-реално. Всичко съвпадаше. До най-дребната подробност. Или не? Имах някакво смътно усещане, че нещо не беше съвсем наред. Като че ли зяпачите бяха с един повече – младо момче, на около 20, с къса коса и раница на гърба. Бях почти сигурен, че не го бях видял при краткото си прескачане в бъдещето. Но всичко вече ми се сливаше и трудно разграничавах двете реалности. Реших да не мисля за това – вероятно се бях заблудил.

* * *

За времето от тази първа случка досега обиколих доста места и пробвах много неща. Бавно се научавах да контролирам дарбата си. Отне ми близо месец докато успея да я подчиня напълно. Така и не успях да повлияя на периода между настоящето и „моето“ бъдеще. Секундите си оставаха точно 47. Измервах ги няколко пъти. Другата цел на обиколките ми беше да се науча да използвам таланта си за нещо смислено. Примерно за лична облага. Да можеш да виждаш в бъдещето е готино умение, но когато е толкова близко в бъдещето, граничи с безсмисленото. Не можеш да видиш резултата от мача и да се върнеш и да заложиш на него. Не можеш да следиш коя фирма ще е много успешна и да си купиш акциите й. Колкото повече пробвах, толкова повече се доближавах до извода, че щеше да ми е по-добре без тази дарба. Още повече, че хората започнаха да ме гледат странно. Не им се струваше нормално човек да стои толкова дълго със затворени очи.

  • http://svejo.net/comment/show/745650 Goddess_Monika

    Свежо: (coffee) (thumb up)

  • http://svejo.net/comment/show/745650 Goddess_Monika

    Свежо: (coffee) (thumb up)

  • http://everybodylies.my-shows.info/ Kiril

    Трябваше сега да го промениш – след като е видял в бъдещето, че шофьора се врязва в стълба и после като се връща в настоящето, трябваше да го направиш, че след неговия писък се променят събитията, което променя бъдещето и всъчщност шофьора блъска пешеходците.