Половин квадратен метър страст

снимка: Al Herrmann

Мразеше тоалетните на гарата, но нямаше избор. Беше забравил да се изпикае вкъщи, а нямаше да издържи до почивката. Миризмата го обгърна още преди да влезе. Отпред имаше бяла пластмасова масичка и чинийка за стотинки. На лист от тетрадка някой беше написал с химикал “50 ст”. Имаше и купчина жълти салфетки. Бяха толкова малки и толкова тънки, сякаш някой ги беше късал от тоалетна хартия. До масичката имаше бяла пластмасова табуретка. Празна беше. Илия пусна монета в чинийката и влезе. Поне имаше много кабинки. Той не обичаше да пикае на общите писоари. Преди много време негов приятел му беше казал, че има “срамежлива патка”. Оттогава този израз му се беше набил в мозъка и се сещаше за него всеки път като ползваше обществена тоалетна. Да, наистина имаше “срамежлива патка”. Само мисълта, че някой го гледа как пикае беше достатъчна да му секне “работата”. Влезе в първата кабинка, затвори и заключи. Изпика се. Така беше по-добре. Имаше 3 дълги часа до следващата тоалетна.

На спирката нямаше много хора. Дано останеше така. Илия обичаше празните автобуси. Можеше да се премести, ако не хареса мястото, можеше да поспи, ако иска. Автобусът пристигна и се качиха. Общо около 15тина човека. Вътре вече имаше хора, но не бяха много. Илия стигна до мястото си и със задоволство установи, че съседното място е свободно. Беше малко след средата на автобуса. Остави си якето в багажното горе и седна. Автобусът потегли.

Още в началото видя, че автобусът беше по-различен от обикновено. В средата му, точно до втората врата имаше някаква голяма колона или нещо подобно. От задната й страна имаше малко вратичка. Вероятно някакъв склад, каза си Илия.
Но не беше склад. Беше тоалетна. Това много учуди Илия. Първо една баба влезе там, после и малко момче. Илия надникна и видя. Изненада се. Не очакваше тоалетна в автобус.

Приятно момиче мина и раздаде кафе и вафла на желаещите. Харесваше му тази фирма. Докато хапваше вафлата си, постепенно се унесе. Навън беше зелено. Пролет беше и слънцето играеше по листата на дърветата. Погледът му се рееше по слънчевите петна. Обичаше да пътува.

Бавно изплува от съня. За един дълъг миг не беше сигурен дали още сънува или в действителност вижда странното устройство през открехнатата врата на тоалетната. Две примигвания по-късно разбра, че е било част от съня. След още едно примигване виждаше ясно вратата – беше затворена. Явно му се беше сторило. Над нея светеше лампичка “заето”. Не му се четеше книга, нито му се спеше, та реши да види кой ще излезе от тоалетната. Гледа вторачено във вратата поне 15 минути, но никой не излезе. Сигурно лампичката е развалена и свети винаги “заето”. Каза си, че ще гледа още 10 минути и след това ще отиде да пробва дали е заключено.

* * *

Лена се качи на автобуса специално заради тоалетната. Само веднъж преди се беше качвала на автобус с тоалетна и тогава така и не отиде да я разгледа. Днес беше идеалното време за малко проучване. От два дни се чудеше какво да прави, за да избяга от скуката. Вчера намери някакъв много стар брой на “Плейбой” и там прочете разказа. Беше за секса в тоалетните по самолетите. Авторът описваше някакъв клуб или нещо такова – хора, които се чукат в различни модели самолети заради тръпката. В разказа бяха описани различни техники за тесни пространства. Беше добър разказ. Дори много добър. Стана й топло там долу. И приятно. Бавно плъзна ръка под полата си…

След като прочете разказа, си направи сандвич и седна пред компютъра. Отвори сайтовете на 5-6 авиокомпании и провери цените на билетите и маршрутите им за следващите няколко дни. Цените бяха космически. Почти веднага се отказа да лети. Не си струваше само заради секса. Или може би си струваше? Не знаеше. Дали има друг вариант? Тогава се сети за автобусната тоалетна. Ако беше я пробвала при първото си пътуване, щеше да е наясно, че няма как да влязат двама човека вътре. Ако беше я пробвала, нямаше да го срещне.

* * *

Минаха още 10 минути. Илия се огледа. Зачуди се дали да не изчака още 10. Обмисляше вариантите. Ако го очаква момиче там, дали да влезе? Ако влезе, дали няма да има проблеми после. Ами ако тя се разкрещи? Ами ако тя поиска да правят секс и той се изложи? Тези и още стотици въпроси летяха из главата му. Опита да се съсредоточи. Стана. Излезе на пътеката. Направи три крачки и стигна пред вратичката. Натисна дръжката. Отключено беше. Той отвори.

* * *

Мястото й беше във втората част на автобуса. Нямаше пряка видимост към вратичката на тоалетната, освен ако не станеше права. Но това не я притесняваше. Знаеше, че идеята е да стои вътре и да чака някой красавец да дойде при нея.
Реши да изпълни плана си един час след като потеглиха. Беше рано, но не можеше да чака повече. Все пак се беше качила с тази цел – не искаше да слиза от автобуса без да се е “повозила”. Беше си набелязала един пич две седалки по-напред и мислеше да му намигне по пътя за тоалетната. Може пък да схване намека.
Не схвана намека. Очевидно. Вече 15 минути клечеше в миниатютната тоалетна и беше на косъм да се откаже. Просто нямаше къде да се мърда тук. Беше прекалено тясно. Тъкмо посягаше към бикините си, за да ги обуе и дръжката на вратата изскърца.

* * *

Вратата бавно се отвори. Имаше жена вътре. И наистина го чакаше. Преди да може да направи каквото и да било, тя го хвана за ризата и го придърпа вътре. Беше изключително тясно. Лицето му беше на не повече от една педя от нейното. Беше красива. Поне лицето. Той каза “Здрасти”.
- Здрасти и на теб. Чаках те.
- Така ли? Защо?
- Няма нужда да увърташ, знаеш защо съм тук.
- Мисля, че знам. Но не бях чувал някой да го прави в автобус. Не ти стигнаха парите за самолетен билет ли?
- Спри да говориш и ме целуни веднага!
Илия се подчини. Целувката беше бурна и дълга. Устните й имаха вкус на ябълка. Илия харесваше ябълки. Докато я целуваше, затвори очите си. Изведнъж усети някакво завъртане. Отвори очи, но въртенето продължи. Само миг по-късно загуби съзнание.

* * *

Събудиха се в купчина слама. Изобщо не беше като по филмите. И двамата взеха да подскачат и да се опитват да се измъкнат от боцкането на сламата. Най-накрая стигнаха до твърда земя. Изтърсиха си дрехите и се спогледаха. Нямаха никаква представа къде са. Илия облиза устни. Усети вкуса й върху тях. Бавно се приближи към нея, като не спираше да я гледа в очите. Лена също пристъпи към него. Малко преди целувката, той каза:
- Името ми е Илия.
- Аз съм Лена.
- Приятно ми е.
- И на мен.
После езиците им отново се преплетоха. Ръцете им започнаха да събличат дрехите на другия. Беше много по-лесно отколкото в онази тясна тоалетна. А къде бяха сега? И как се озоваха тук? Сега това нямаше значение. Само страстта беше важна, нищо друго. Бяха почти голи и едновременно погледнаха към сламата и също така едновременно извърнаха поглед – сякаш почувстваха клечките, които се забиват в телата им. Вместо това легнаха на земята – беше твърда и хладна, но беше далеч по-добре.
Сексът беше невероятен. Илия не беше изпитвал нещо толкова хубаво преди. И най-добрите му моменти бледнееха на фона на това, което се беше случило току-що. И ако можеше да се съди по звуците, които издаваше Лена, на нея също й беше харесало много. Двамата лежаха на земята и се опитваха да си поемат дъх. Студената и грапава почва изобщо не им правеше впечатление. Илия се опита да стане и да се облече, но още целия трепереше и реши да поизчака.

* * *

Два часа по-късно най-после решиха да излязат от плевнята. След няколко невероятни оргазма (Илия спря да ги брои след третия) най-после се бяха наситили (засега) един на друг и решиха да се поразтъпчат. Илия стигна до вратата и дръпна силно. Тя бавно се отвори със скърцане. Той надникна навън и видя тъмно зеленото небе. Гледката беше толкова нереална, че той загуби съзнание. Последното, което му мина през главата беше “Не, пак ли?”.

* * *

Събуди се малко по-късно и почти веднага разбра къде е. Беше много тясно и миришеше на дезинфектант. Беше в тоалетната на автобуса. Беше гол и не беше сам. Отвори очи и видя Лена. Възбудата му веднага се върна. Тя усети и се усмихна. Погледна го въпросително.
- Мисля, че ще ни е много тясно – каза той.
- Не мислеше така предните четири пъти.
- Е да, но ние не бяхме … – Мислеше да каже “тук”, но се спря. Ако не бяха тук, къде тогава се беше случило всичко? Реши да си замълчи – не искаше жената, с която беше правил най-страхотния секс в живота си, да го помисли за луд. – Хайде да опитаме!

* * *

- Добре, нека да опитаме – каза Лена и незабелязано от него пъхна ново хапче в устата си.
Тези хапчета наистина вършеха чудеса. Струваха си парите. Направо не й се мислеше колко ще го заболи когато ефектът на хапчето премине и местата, на които се беше удрял по време на страстното им чукане започнат да се обаждат. Вместо това докосна устни до неговите и ги разтвори за целувка. Ароматът на ябълки го обгърна.

Вашият коментар