След като на няколко пъти направих грешката да се вманиача в сериал и да гледам тъжно как го спират (Studio 60, The Unusuals, Moonlight, New Amsterdam), разрових из мрежата и намерих много полезен сайт, където да следя рейтингите. Готините пичове там имат Renew/Cancel Index, който предсказва кои сериали ще бъдат подновени за следващия сезон и кои – не. Сайтът е TV By The Numbers, а въпросния индекс можеш да видиш тук.

снимка: Al Herrmann

Мразеше тоалетните на гарата, но нямаше избор. Беше забравил да се изпикае вкъщи, а нямаше да издържи до почивката. Миризмата го обгърна още преди да влезе. Отпред имаше бяла пластмасова масичка и чинийка за стотинки. На лист от тетрадка някой беше написал с химикал “50 ст”. Имаше и купчина жълти салфетки. Бяха толкова малки и толкова тънки, сякаш някой ги беше късал от тоалетна хартия. До масичката имаше бяла пластмасова табуретка. Празна беше. Илия пусна монета в чинийката и влезе. Поне имаше много кабинки. Той не обичаше да пикае на общите писоари. Преди много време негов приятел му беше казал, че има “срамежлива патка”. Оттогава този израз му се беше набил в мозъка и се сещаше за него всеки път като ползваше обществена тоалетна. Да, наистина имаше “срамежлива патка”. Само мисълта, че някой го гледа как пикае беше достатъчна да му секне “работата”. Влезе в първата кабинка, затвори и заключи. Изпика се. Така беше по-добре. Имаше 3 дълги часа до следващата тоалетна.

(още…)

Сериал: United States of Tara
Жанр: смахната комедия, 30 минути

Доста смахнат сериал, в който Тара се опитва да води нормален живот със семейството си, докато постоянно се сменя с някоя от другите личности, живеещи в нея. Да, позна, тя е шизофреничка или както се казва на български това. Решава да спре да взема хапчета, които потискат другите й личности, но също така подтискат и нея. Въпросните личности са една от друга по-смахнати: има тинейджърка – Тий – която се облича с курвенски дрехи и „дружи“ с дъщерята на Тара; Алис – домакиня тип „степфордска съпруга“, която използва сапун, за да измие мръсна дума от устата на някое от децата; имаме и Бък – мъж, явно работещ в дърводобивната промишленост, съдейки по начина му на обличане и говорене. Сериалът е нещо като комедия с елементи на драма и интересните неща не свършват до различните хора, живеещи в Тара. Дъщеря й например има вземане-даване с шефа си в местното кафене. И ако актьорът ти изглежда познат, това най-вероятно е защото си го гледал в Studio 60 on the Sunset Strip в ролята на Том. Ако не си го гледал, бързо поправи тази грешка. След това можеш да гледаш и United States of Tara, няма да си загубиш времето. Още повече, че сериите са по 30 минути, като първите 5-6 са „досега в Тара“ + началната анимация с имената на актьорите. Освен това сестрата на Тара е секси и ще ти допадне. На мен ми направи впечатление още в Standoff (ако се сещаш).
Още нещо – класификацията на сериала е: „Nudity, Violence, Adult Content. Viewer discretion advised.“ Е как да не го гледаш?

Виждали сте тази сцена – главният герой и негов приятел или приятелка седят в кафе или бар и обсъждат непознат човек. Опитват се да измислят достатъчно добра история, която да пасне на външния вид на човека. Това е готино упражнение, което аз никога не съм правил. Като някой, който иска да стане писател – не чак иска-иска, но все пак – би трябвало да се тренирам по този начин. Или по друг подобен. Например в Castle и в Californication – два от любимите ми сериали – има подобна техника: главният герой е предизвикан от красива жена да разгадае миналото й и той се впуска в догадки и полу-измислици. Разбира се в цитираните случаи героят е удивително точен, но това няма значение. Важното е самото упражнение.

Всички тези герои по филми и сериали са писатели. Хората, които съчиняват историите. Явно е нещо като мода. Аз не съм се пробвал и май имах добра причина. Само дето не мога да си я спомня. Сега си мисля, че може би е защото не съм искал да звуча тъпо или банално. Пък било то и само в моите очи. Или защото не забелязвам малките неща. И понеже цялата техника се базира на събирането на достатъчно доказателства, за да може да се започне от някъде, аз бих имал много малък арсенал. Може би ми е липсвал подходящ събеседник? От страх да не ме чуе обектът на изследването?

Трудно е да се коментират минувачи. Колкото и да са колоритни, това че се движат доста затруднява цялата работа. Чудиш се да гледаш ли или да пишеш (ако си записваш). Или пък докато обмените по 2-3 реплики с другаря по коментар и обектът е отминал. После започват едни съчинения по памет, които след няколко минути съвсем стрелят напосоки. Затова най-добре да се коментира някой, който стои на едно място: две приятелки на съседната маса в заведението; лелката, която събира парите пред градската тоалетна; нетърпелив младеж, който вече 15 минути чака приятелката си на спирката; продавачката на кофички варена царевица с нереално дълги нокти за нейната професия. При тях имаш достатъчно време да се вгледаш в дребните детайли, които да оформят историята. Не ти се налага да бързаш и да се притесняваш, че всеки момент ще загубиш обекта. Ще видиш ревнивия поглед на едното момиче към приятелката й, докато последната флиртува с красивия сервитьор. Ако не от първия път, то със сигурност от третия. Или петия. Или най-малкото ще ти направи впечатление колко пъти викат сервитьора.