не знам колко от вас играят WoW, но предполагам, че дори и неиграещите са чували за китайците, на които в служебните им задължения влиза да трупат и продават пари в играта. на пръв поглед тази работа не е лоша, но като се замисли човек и чак му става жал за бедните хорица. да не можеш да направиш някой интересен куест, щото дава малко пари; да те псуват по цял ден всички; да се конкурираш с други за идеалното място за гриндене. не е лека работа.

доколкото съм забелязал, има основно 2 позиции в такава фирма – събирачи и продавачи. докато работата на първите е сравнително монотонна, вторите се налага да търсят нови и нови начини да ни пробутат така ценното злато. някои викат в общия чат, други шепнат на произволни играчи, трети канят минувачи в група. има и такива, които пращат спам по пощата в играта. всички имат една обща черта – героите им са 1во ниво. явно за да не се губи време.

днес се натъкнах на нов начин за спам, при това доста оригинален. вижте на снимката, която е направена в един от главните градове на Alliance-а. разбира се, веднага посетих сайта, за да видя какво предлагат – не се изненадах като видях офертите за евтино злато и вдигане на нива. но рекламата много ми допадна.

edit: за неиграещите WoW трябва да поясня – това, с което са написани буквите, са трупове на играчи. напомнят ми на китайските изпълнения по олимпиадите. а на вас?

Погледна часовника. 1:39. Имаше още много време. А вече му се спеше. Едва успяваше да държи очите си отворени. Може би чудото не идваше точно в 4. Може би щеше да дойде по-рано днес? От няколко седмици упорито се опитваше да остане буден до 4 и все не успяваше. Знаеше, че ако успее, вдъхновението му ще дойде и ще може да напише нещо велико. Все пак Мат го казваше, не кой да е. А Мат базираше теорията си на великия Кулридж, който написал най-добрата си поема в 4 сутринта, след като се е стреснал в съня си. Поемата се казваше Kubla Khan: A vision in a dream – a fragment и беше базирана на виденията в съня на поета. Малко след като започнал да пише (около 50тия стих, като според самия автор поемата е щяла да е дълга 300 стиха), някой почукал на вратата. Кулридж отишъл да отвори – на вратата бил негов колега. Когато се върнал към писането, бил забравил по-голямата част от съня си. Затова добавил „fragment” накрая на заглавието на поемата.
Генади се зачуди дали колегата на Кулридж е разбрал какво е прекъснал. И ако да – дали е съжалявал после. Още по-интересно му беше какви са тези колеги, които си ходят на гости посред нощ. И защо Кулридж отваря по това време. Генади не би отворил вратата на негово място, особено ако е зает да пише. Де да беше зает с писане… размечта се отново.
Преди да започне опитите да остане буден до 4, опита да се събуди внезапно около 4 – както е станало с Кулридж. Беше доста трудно без аларма, а с нея някак не беше много спонтанно. След няколко месеца опити се отказа.
2:05. Натисна за 15ти път F5, за да види дали някой е пуснал нещо ново във фейсбук. Хората спяха. Изобщо не мислеха за него. Не искаха да го забавляват и да му помогнат да издържи още малко. Погледът му се спря на една интересна реклама вдясно от профила му. Предлагаме помощ при наднормено

(писане)

тегло. Думите се размазваха. Можеше да се закълне, че пишеше писане преди малко.

(помагаме на блокирали писатели)

започна да се унася. Думите и буквите се сливаха. Мислите му прескачаха от тема на тема.

(адрес, линк, бар)
(адрес, линк, бар)

Асансьорът го стресна и той подскочи на стола. Беше заспал неусетно. Сънят не му донесе така желаните видения, които да опише после на листа. Донесе му само леко схващане вляво на врата. Стана и отиде до хладилника. Сипа си още една чаша кола. Замисли се. Наскоро гледа интервю с Оливър Стоун, в което режисьорът каза, че без наркотиците нямаше да е толкова велик. А филмите му наистина бяха яки, Генади много ги харесваше. Той се замисли дали това с наркотиците не е просто оправдание. И ако не – дали без тях можеш да си гениален творец или си обречен да си в посредствената “златна среда”.
Реши да си пусне серията на “Студио 60”, в която Мат обясняваше за Кубла Кан. Можеше да го разсее малко. Взе двд-то и го пусна в компютъра. Всеки път като гледаше сериала се кефеше, че си го купи на дискове. Чувстваше се някак по-близък с героите и с Арон Соркин.

Sleep deprivation erodes your internal sensors and allows you to come out of yourself.

Хубава мисъл. Де да ставаше и на практика. След 20 минути гледане реши да прекрати с опитите за вечерта и да се наспи. Или поне да поспи до към 8 – все пак беше на работа сутринта.

—
Кръстих разказа „Чудото в 4 сутринта – фрагменти“ защото като опитах да го запиша, WordPress ми направи номер и ми каза, че не съм си написал паролата и ме прати на входната страница. Като си въведох данните, разказът беше изчезнал. Опитах по памет да възстановя каквото бях запомнил (и написах отново някои части).

След като взех изпита по логистика като истински студент (с 3), реших да мина през виваком да им обясня, че не ме кефят и искам да си прехвърля стационарния телефон към мтел. Имах някакво вътрешно усещане, че няма да стане толкова лесно. Не ме разочароваха. Посрещна ме девойче с приятна външност, облечено в клубните цветове на новоизлюпения бранд. В момента, в който споменах, че искам да се преместя – дори още не бях споменал мръсната думичка “мтел” – търговецът в нея веднага излезе на повърхността и се хвърли в яростна атака. Първо ми заяви, че няма как да стане прехвърлянето в момента, защото само шефът на офиса може да издава такива бележки, а той не работи в събота. Също така не работи след 5 в делнични дни, както и около обяд да не се надявам да го намеря. След тези подробни инструкции кога не мога да намеря шефа й, реших, че нямам повече работа там и се обърнах да си ходя. Но търговецът не беше свършил с мен – захапа ме с директен въпрос къде мисля да се прехвърля. Бях си обещал да не се издавам, но не издържах на взора й и смънках името на вечния враг. С доста любезен, но също така доста настоятелен глас тя ми обясни, че в мтел нищо по-добро не ме чака. Когато споменах, че разговорите ми с мобилни телефони на мтел ще са ми евтини, тя ми обясни колко нищо не знам и как са ме заблудили – всъщност разговорите от виваком към мтел били по-евтини. Опитах се да изтъкна аргумента, че таксата на мтел е почти 2 пъти по-ниска от тяхната. Не, не било така – можело и при тях да съм на 7 лв. такса. Бях като на изпит. При това не вървеше добре. След още няколко затапки от страна на симпатичната иначе продавачка (консултант?), бях “скъсан” на този изпит. Трябваше да се явявам на поправка пред шефа й. Стискайте ми палци! Ще ви държа в течение.

вече втора седмица се каня да напиша нещо тук, отварям браузъра, пиша „unf“ в полето за адреса, давам стрелка надолу и ентер и виждам прекрасната съмър (така и не можах да й запомня името) да ме гледа възбуждащо. сърце не ми дава да я махна от там. е, наканих се най-сетне. доста ми помогна и ханк муди от последния калифорникейшън. луда серия, много ме накефи. задължително да я гледаш.

другата причина да не напиша нов материал е, разбира се, липсата на вдхъхновение, на идея. и на време, много ясно, но то не е толкова съществено. докато пиша статия (или разказ) на настолния си компютър, имам навика да затварям очи и да се любувам на интересните пътища, по които минава мисълта ми, подскачайки от идея на идея, от случка на случка, от кадър в кадър. често се случва да се унеса в сън, но обикновено това не трае повече от 10тина минути. положителното е, че помня голяма част от нещата, преминали през ума ми и ги използвам, когато ми се сторят добри.

от известно време се опитвам да подходя към писането (тук включвам както разкази, така и статии тип мнения или разсъждения като текущата) малко по-“научно“. да си записвам фрагментите от идеята ми, да ги доизглаждам, да ги допълвам. да се върна на темата след ден-два и да прочета пак написаното, да допиша още нещо или да изтрия някоя скучна част. преди бях на друг принцип – като ми дойде идея, бързам да я напиша цялата. например като писах безсъние, не си почивах, не обмислях повторно, а просто го написах – „на един дъх“. получава се по-емоционално, някак по-живо. или поне на мен така ми се струва. за сметка на това, обикновено е кратко (най-много 2-3 страници) и не включва идеи, които са ми дошли на следващия ден (например).

преди бях на мнение, че като напиша „скелето“ на един разказ – като имам разписани завръзка, кулминация и развръзка – и оставя нещата да „втасат“, после много си личи, че съм добавял „пълнежа“ допълнително. то понякога е така, но причината не е в това, че съм оставил историята за няколко дни и тогава съм я дописвал. истинската причина е, че при дописването не съм имал нужната нагласа, не съм бил достатъчно добър, както при написването на началните редове. това вече личи. другото – по-скоро не.

имам известно количество чернови в блога – неща, които не са узрели още за публикуване. наскоро изтрих първата си чернова. заболя ме, но бях твърд. има истории, които на второ четене са много плоски. или са само малка част от някаква история, която или не мога или не искам да напиша. мястото им е в кошчето. писна ми да ги отварям всеки път, когато си търся нещо за „дописване“ и да губя времето си с тях. сега ще мога да обърна внимание на по-перспективните драсканици.

още не мога да се реша да започна нещо по-дълго (роман примерно), защото ме е страх, че на 15та страница вече ще съм забравил как започва и как се казва бившата годеница на главния герой. чудя се дали някой от „истинските“ писатели е имал или има подобен проблем. обмислям да си направя нещо като помагало, където да си запиша няколко персонажа с техните специфични черти на характера и когато някой от тях е поставен в някаква ситуация (в романа ми), да поглеждам в помагалото и да преценям според неговия характер как трябва да постъпи. иначе има опасност след първите 20тина страници всички герои да приличат на мен. което може би е готино за тях (че кой не иска да е като мен?), но не е толкова добре за историята. освен ако идеята не е да напиша роман за орда клонинги. но тогава пък няма да ми трябва помагалото.

поглеждам за последно съмър (добре де, знам, че може да си я гледам винаги тук, но все пак ми е тъжно) и натискам „публикуване“…