Unflushable

Ако отдавна търсиш сайт за тапети /wallpapers/ или просто за яки снимки/картинки на всякакви теми, препоръчвам ти mota.ru. Може би вече го знаеш, но ако си го пропуснал досега, непременно го посети. Аз съм абониран за нови картинки и от около 2 години през 2-3 дни получавам по едно писмо с 15 малки картинки на всякакви теми. Има готини пички, има коли, има природа, има футуристични картини. Няма спам. Само снимки. И като цъкнеш на някоя, те отвежда на сайта им и можеш да си избереш размер на снимката (от iPhone размера 320×240 до HDTV 1920×1080 или 1920×1200 за тапет) и да си я свалиш. Нищо не плащаш, никакви изскачащи прозорци с дразнещи реклами, само картинката. Не от всички картинки има от най-големите размери, но картинките са толкова много, че спокойно ще можеш да намериш „заместваща“ на най-яката-картинка-на-света-ама-само-да-я-имаше-в-1900×1200. Снимките, които виждаш са от последните няколко писма. Както виждаш, яки са.

Сериал: Being Erica
Жанр: романтичен, 45 минути

Приятен канадски сериал, въртящ се около живота на млада жена, която посещава психоаналитик със свръхестествени способности.

Главната героиня Ерика прави списък с нещата в живота си, за които съжалява и с помощта на доктор Том и неговата способност да я връща назад във времето, опитва да поправи някои от нещата, които е развалила, или поне мисли, че е развалила. Наглед сладникава романтична история, сериалът е доста по-дълбок и ще те накара да се замислиш за всекидневните си проблеми и как могат да бъдат решени. Ще ти се прииска и да можеш да се върнеш назад във времето, разбира се – на кой не му се иска – но това си остава привилегия на героите.

Аз лично много харесвам сериала – има силен диалог, като доктор Том често цитира класици; Ерика е готина; освен това доста успешно разчупват модела на еднотипните серии и няма лесно да ти омръзне. Героите мислят и чувстват като реални хора и бързо ще си намериш любимец, с когото да се отъждествиш. Освен това Ерика си има facebook страница, както и видео-блог, който е доста забавен. Приятно впечатление прави и сайтът на сериала.

Досега има сезон и половина, като продължават да излизат серии.

За последен път прочете статията си. Виждаше му се готова. Направо му беше писнало от нея и искаше час по-скоро да я публикува и да не я гледа повече. Сам си беше виновен – беше перфекционист и не обичаше да публикува статии (или каквото и да е) без да ги е прочел поне 5-6 пъти, като всеки път намираше по някое дребно проблемче. Това го спираше да пише по 3-4 статии (или повече) на ден, но той се гордееше с работата си.

Този път не намери грешки и остана доволен. Най-после стигна до перфектната статия. Натисна бутона „Публикуване“ и сърцето му леко ускори ход. В този момент дори не подозираше, че това щеше да се окаже последната му статия…

Моят любим автор Стивън Кинг често използва този похват. Според мен доста успешно. От една страна това уж издава какво ще стане по-натам в книгата, от друга – не разкрива нищо съществено. Още по-хитри са изречения като Щеше да види Джейн само още веднъж или Посещаваше любимата си закусвалня за предпоследен път. Създават чувство за предопределеност, което много ми харесва.
(Тук за малко да напиша Създават някакво чувство, което не мога да опиша, но навреме се сетих за думите на Стивън Кинг, който казва, че ако има неща, които не можеш да опишеш, не ставаш за писател.)

Друг такъв похват показва изречението: Само два часа по-късно Пийт беше мъртъв. Задължително след него следва предистория, която още повече увеличава напрежението. И ако досега действието се движи бързо, изведнъж тази ретроспекция забавя нещата и ги заплита още повече – ако, разбира се, е разказана добре и има общо със смъртта на Пийт. В противен случай дразни.

В книга на друг автор – не помня кой, но не е толкова важно – се използва подобен похват, но с обратен знак. Не мога да цитирам дословно, но ще опитам да предам смисъла: Предварително искам да успокоя читателя, че никой няма да умре в края на тази глава/сцена/книга. Само един човек ще си навехне крака, а друг ще получи юмрук в лицето. След като ви казах това, можем да продължим по-спокойни към срещата на Джо с ирландската мафия.

Харесват ли ви тези похвати или ви дразнят? Имате ли любими похвати?

Доста време се чудих защо решиха да махнат Кътнър от сериала Хаус и най-накрая разбрах. Причината била, че са му предложили работа в президенството – рамо до рамо с Обама. Добре де, не е точно рамо до рамо. Работата му е в отдела за връзки с обществеността и по-конкретно – отговаря за връзките с общности от Азия и тихоокеанските острови, главно в сферата на изкуството. Позицията му е Associate Director of the White House Office of Public Engagement. Предполагам няма да го видим на екрана докато демократите управляват Америка.

Истинското му име е Калпен Суреш Моди (કલ્પેન સુરેશ મોદી на езика Gujarati), а в сериалите и филмите го пишат с псевдонима му – Кал Пен. Роден е в Ню Джърси, с индийски произход е (което ти вече знаеше). На 32 години е.

Ако случайно не следиш Хаус или си пропуснал Кътнър (или липсата му напоследък), ще разкажа накратко. Хаус е най-добрият „медицински“ сериал, който съм гледал (да се чете: най-добрият изобщо). Доктор Хаус е гениален, ехиден и на моменти подъл доктор, който оглавява диагностичен екип. Повече за сериала ще можеш да прочеш в ревюто ми по темата.

Кътнър си замина след мистериозно самоубийство, което беше една от основните причини Хаус да постъпи в психиатрична клиника, за която вече писах.

За по-любознателните давам и този линк към инфото в wikipedia.