Всичко се променя.

Някога замисляли ли сте се над тази проста фундаментална истина.

Някой начетен овчар може да тръгне да спори, че всичко просто се повтаря и няма нищо ново под слънцето. Ако е много начетен и цитира началото на Еклисиаста в подкрепа на своето твърдение, може да му обършете два шамара.

Сега що трябва да му свиете два шамара?

Малко старомодно е да се цитира Библията, а и тия клишета се поизтъркаха. А и олеква някакси! Да не се прави на интересен, като си служи с готови “мъдрости”! Щото вярно казаното звучи добре, тежко (от Библията е все пак, тежка книга е това), обаче малцина са се замисляли над тия думи.

Мисълта ми беше че нещата се променят. Малките неща, личните неща.

Аз го усещам всеки път като посетя баба ми и дядо ми на село (тя баба ми почина, а селото си е град, много се терзаех че всички мои авери от детската градина имаха село, пък аз не). Връщам се на място дет прекарах част от детството си и виждам че нищо не е същото. Баба ми я няма къщата е променена, кухничката е полуразрушена, навеса с инструменти на дядо също, крушата е отрязана. Имам усещането че сякаш мястото е свързано с баба ми и дядо ми прекарали живота си там. И когато единия го няма, а другия не живее вече там

и самото място умира, бавно и постепенно. Става ми тъжно, а не съм от чувствителните натури (мнозина са казвали че съм дебелокожо говедо дори). Колкото и клиширано да звучи вече не съм на 8 години, а искам да съм отново там и всичко да е както го помня и най-вече баба ми да е жива. Не искам да съм възрастен, да работя, спестявам, семейство и деца. За един малък момент не искам нищо от това. В такъв момент осъзнавам, защо творци от кол и въже наричат детството безгрижно.

Най-лошото е като се прибера у дома, където съм отраснал и видя и там промяната. И осъзнавам че и там ще се случи същото. Не сега а след време обаче е неизбежно. Не можем да задържим нещата, такива каквито искаме завинаги.

Тази история се е повтаряла и ще се повтаря. Обаче на мен не ми пука, за мен няма да се повтори, това е моята история. Майната и на Истината и Историята, аз съм тук и сега.

П.С.

Факта че майка ми днес ми е казал че дядо ми е зле и е в болница няма нищо общо с тъжното ми настроение.

Както и факта че съм командировка и седя самотен в една хотелска стая, без нищо за пиене само с един шибан компютър.

17.06.2008

Копенхаген