аптеката беше точно на ъгъла. нямаше никой вътре, слава богу.
- един тест за бременност.
размяна на погледи.
- какъв да ви дам?
- в смисъл?
- на коя фирма.
той се огледа. сигурен беше, че е виждал реклама някъде в аптеката. накрая я видя - беше на чинийката за монети. хм, това не беше чинийка. едно време, в магазина на село, наистина имаше чинийка, в която се слагаха монетите, но това тук беше пластмасово. даже имаше предвидено място за реклама.
- господине?
- ъ, да?
- каква марка?
той прочете марката от “чинийката”. зачуди се.
- а колко време трябва да е минало след това?
- моля?
- колко време след, ъ, след, такова, секса?
- за теста ли?
- да.
- 12 часа.
- добре.
- заповядайте теста. ето ви и подаръка към него - именник.
именник? те бъзикат ли се?! това си беше направо подигравка.
- а имате ли от онези хапчета… лейди пил или нещо такова?
- за спешна контрацепция?
- да, точно така.
- сега ще проверя.
момичето се наведе до някакви чекмеджета. той забеляза с периферното си зрение как отметна косата си. в друга ситуация би го заинтригувала. тя затвори рязко чекмеджето. ядосана ли беше? едва ли - нямаше за какво, не се познаваха. сигурно му се е сторило.
- петнайсет и четирисе.
- общо?
- да. ще може ли да ми върнете именника?
- защо? нали беше подарък?
- ами очевидно няма да ви трябва.
- не мисля. но все пак е подарък, защо да ви го връщам? и защо го давате изобщо? за да плашите хората?
- за да ги накараме да се замислят. за да им помогнем при избора на име. за да не се откажат от детето.
- доста философско. май трябва да си смените професията. след като се опитвате да ги накарате да се замислят, няма ли да е по-добре да ми оставите именника, за да може да ми стои пред погледа, докато давам на приятелката си хапчето и да ме накара да се “замисля”? или се надявате на някакво чувство за вина?
- добре, правете каквото искате.
той остави парите за покупките и именника в “чинийката”. вече не му се струваше толкова интересна.
- ето ти теста, миличка. сигурни ли сме, че не искаме бебе?