Май трябва да се изкъпя!

Щото вече е август! И то май от една седмица. Не съм много убеден коя дата е, и затова и намерението ми за къпане е особено решително. Щото предния път като не бях много сигурен за датата и се оказа че съм подминал времето за къпане с 6 дни.

При такава ситуация вярвам всеки би ме разбрал, ако съм малко вкиснат. Във всеки смисъл на думата, даже мое да се обзаложа че усещам миризмата на вкиснало …. нещо си.

Проблема е … всъщност проблемите са два:
 

Първо. Мързи ме.
Всеки го мързи в тва няма нищо лошо. При мен мързела е един особен тип, просто ме мързи да стана. Виж стана ли вече няма проблем, всичко правя и по много, понякога даже с ентусиазъм. Майка ми има една реплика „Тежък съм бил на ставане”. Ся аз че съм тежък, тежък съм. Хора с по слаби нерви и склонни към преувеличаване даже биха се изказали че съм дебел. Особено хора дет не ме харесват, те откровено биха ме нарекли дебелак. Аз предпочитам да се смятам за умерено дебел, красив, в разцвета на силите си, както казва един летящ екземпляр познат от детските романи на една позната шведска писателка на детски романи.

Второ. Ами някво такова ми е. Не се подава на описание.
 

Седя си пред компютъра и слушам Сатриани (на тва му викам пич дет е шукар със китарата). Но това трябва да спре. Седенето пред компа де, не слушането на музика (не само щото Сатриани е пич и е шукар). Щото бачкаш на компютър, вкъщи пак компютър, и писва някво. Ся много хора биха казали „Глей го ся тоя дебелия, кфо се оплаква, все едно само той е така”. Но те грешат щото аз съм си аз, и за другите не ме еб… (засега няма да използвам акани думички, не е цензура или съм мноо възпитан, просто още не съм решил дали да ги използвам в тфа дет пиша). Та мисълта ми бе следната, както казва един добър мой приятел от един крайморски град, (тия не знам що толкова си държат на Бургас, град като град, сигурно щото не съм оттам не съм усетил чувството. Опитвах се де, даже един път от много опитване така се напих, че си скъсах късите гащи, опитвайки се да обърна едно трабантче. Как да е още смятам, че за тогава е виновна ракията не гащите.), та онова бургаско гъзе (тва ся дали е акана дума?) веднъж каза нещо, което не знам дали е осъзнал:
 

„Важното е друг да е виновен, щото иначе остава ти да си виновен, което е гадно за теб”
 

И тогава осъзнах, че всичко е в теб (имам впредвид мен, щото говоря за себе си за вас не знам как е). Живота си е твой и всичко има значение най-вече за теб, и хората на които държиш и обичаш. По-късно осъзнах и друго трябва да си спокоен. Всичко се плаща по един или друг начин, няма нужда да го плащаш със здравето си и с нервите си. Щото от досега, който имах работейки по болници стана ясно, че всичко мое да ти подменят без нервите. Та един съвет: пазете си ги.

Много се отклоних, друга ми бе мисълта не за къпането (което си е важно за всички подозирам). Исках да споделя какво стана, като се чудех каква занимавка да си намеря за да отложа ставането от креслото пред компютъра. Ми реших да се боцна в Интернет, не че толкова имам кво да правя ами ей тъй. И реших да видя на същото тва бургаско дупе сайта, не нам що така стана. То с него все такива ми се случват. Осъзнах че за текущото ми положение също е виновен той. Ся ще поясня:

Връщаме се с година и повече назад, пролетта някъде; и една жена дет ми спи в кревата от бая време насам (с нея се запознах заради един портиер дет гледаше „Дързост и красота”, ма тва е тема на друг разговор), та тя ми каза: „Искаш ли да отидем за уикенда до моето село” (то е град, ма аз и на мойто село му викам село пък то е град, поне на хартия де). А сега де! Истината е, че не исках. Тъкмо бях напуснал работа, същата тая дет ме задължаваше да обикалям по болници из страната, и да се занимавам със счупена апаратура. И се чувствах свободен, имах някви пари за два-три месеца, имах една дипломна работа да направя за да си завърша образованието и ми бе леко на душата. Това чувство мое да го разбере само някой дет напуска една заробваща работа и напълно осъзнава че следващите месеци преди да почне нова, ще са му последните наистина безгрижни и свободни дни на тая земя преди пенсия. Неописуемо е!

Та, в същото време въпросното бургаско пишлеме направи една съдбоносна постъпка, а именно покани ме на рождения му ден. Ходеше ми се! Последните няколко месеца нямах много свободно време, щото пък същото това момиче дет ми спи в кревата и през зимата ми взима завивката кат и стане студено, щото после мое да се оправдае с факта, че съм обичал студеното. Вярно предпочитам да ми е по хладно, и през зимата пак си спя само по боксери. Обаче има и моменти дет и на морж ще му стане студено и не е готино точно тогава да те лишат от завивката ти, възползвайки се от факта че няма да посегнеш на жена щото си кавалер. Как да е та тва момиче ме експлоатираше най-безжалостно през уикендите с разходки, чистене, покупки и шопинг. Последното е момента в който тя заявява, че иска да си купи НЕЩО и ти си принуден да се тътрузиш с нея по магазини и да казваш реплики от сорта на: „Да мила това ти стои добре”, „Не си напълняла глупости, объркали са му размера на тва”, „Не ми е омръзнало да се влача 5 часа по магазните с теб, търсейки няква митична дреха и накрая да не си купиш нищо”.

Пак се отклоних.

Та разбираемо е що ми се искаше да „скъсам синджира”. Единственото което седеше между мен и тоя хепънинг, бе ходенето на село. Надявам се всички биха ме разбрали, а тя да ми прости, че излъгах ама яко и си намерих повод да остана. Отидох на рождения ден и там осъзнах че нещата са се променили. Вече твърде рядко се виждах с хора, на които държах и никога ама никога купоните няма да са същите като в Студентски град. Пийнах малко, като успях междувременно да се изложа запознавайки се с една бивша състудентка, която много добре познавах, и новата и прическа и двете изминали години от последната ни среща, не могат да ме извинят (трябваше да спомена, че целия ми немалък досег с Бургас се основавана, вече споменавания ми колега от МЕИ-то), далеч не и колкото cсках, и реших да си ходя.

Дотук нищо интересно.

Именно. Нещото дойде после.

Прибирам се в квартирата, гузно ми е, самотно ми е. Обещавам си да не правя повече никога така (един рожден ден и един уикенд игра на Heroes не оправдават лъжата). И приятно пийнал решавам да си проверя пощата в 1 часа през ноща. И гледам един банер гласящ ,че една от най-големите компании в компютърния бизнес набира персонал за свой център в Източна Европа и крайния срок да си пуснете CV-то е утре. И аз нали се оглеждам с едно око и за работа, пък и ако си в чужбина Дамоклевия меч на казармата не ти е на главата и кандидатствах. И ме взеха. И на Коледа вече пиех чешка бира, ама не в България.

Следите ли ми мисълта: напускам работа-канят ме на рожден ден-оставам в София-виждам обява за работа-сменям инвайръмънта тотално.

Ся ако някой каже че в тоя низ от случайности шибания Бургас няма пръст, значи е бургазлии.

Сега да се върнем тотално на топика.

За тия дет не помнят припомням, че и аз забравих.

Седя-тряа се къпя-не ми се става-влизам в Интернет да отложа ставането-разглеждам сайта.

Та аз не се имам за носталгичен. Не мога да кажа че България ми липсва.

До днес!

Щото тоя педал да вземе и да си направи фото галерия на сайта, със снимки на приятели с кфо друго!

И ме хвана носталгията, кат видях Димо. Не знам що точно него, май щото тфа беше първата галерия дет отворих. Иначе Димо си е същия (поне външно) колега, дет помня, същия поглед със смеещи се пламъчета в очите (мамка му тва прозвуча педераски), малко по улегнал, с прителка (може би).

И почнах да редя снимки след снимки. Спомените се заблъскаха един след друг!

Боро! (само ти си непроменен)

Весо!

Драго! (Ако не бе той нямаше да мое да обърна онова трабантче)

Недялко!

Ася и Иван! (Имали дете! Баси! Честито! Още ме е срам че излъгах Ася веднъж, пък и двамата са мноо готини.)

БАХ МАЙКА МУ И ЗДРАВКО УСПЯЛ ДА ЗАДЪРЖИ ЖЕНА! Или поне докато го снимат!

Всички изглеждат променени. Иван е изгежда зрял (мое да е заради цайсите)! Петъо се е оженил! На всички живота тече към семейство и деца. Даже и Чакъров ще се жени!

И аз няма да мое да ида! Дорева ми се!

Искам пак да съм студент, да не мисля за работа, пари, да мачкам компютъра на Хероес и Ейдж, да ходя на купони, да си говоря с Gimly за жени и любовни неволи. Да се напивам периодично!

Да се качим в таратайката и да идем пак до Свищов, на гости на Весо и Здравко!

Да имам 2 лева в джоба и да съм доволен!
 

Осъзнах че това време не може да се върне! Добре прекарано или не то е в миналото, останали само само спомени за едни безгрижни и весели години!

Младежки дух и безгрижното време някакси бавно остава назад!

Искам да кажа ако сте студент, трябва да си прекарате колкото се може по хубаво тия години, иначе ще изпуснете много.

И ми стана мъчно! За България! За приятелите! За миналото време! За студентските години! За хората с които искам да се видя, а съм загубил връзка с тях!

За спомените!

Сатриани си взе китарите и отиде да свири на нечий друг комп. Пуснах Кени Джи да мъчи сакса. Той пък ми напомни за времето, когато се запознах с нея! За няколко дни през едно лято прекарани само в леглото, в приказки, секс и тихия нежен сакс на Кени! Има моменти когато с пълна стряскаща яснота осъзнаваш, колко обичаш даден човек.

Осъзнаването че се разделяш с много неща преминавайки от един период в живота си в друг!

И че за добро или лошо тва е живота и си тече!

Осъзнавам че все пак трябва да гледаш напред, аз ще се върна един ден в БГ, ще видя пак хората на които държа и заедно ще си припомним минали дни!
 

Осъзнавам и че Тетриса е единствената игра без бъгове дет знам!

Че Гънс правят музика само за слушане, не трябва да се занимаваш с танцуване за да ги слушаш!

Още мачкам компютъра на коя да е стратегия, ма вече не е същото!
 

Най-важното е че ТЯ идва след 6 дни, и пак ще сме заедно!

Трябва да ходя да се къпя вече! След час съм на работа!

Gimly да те еба с тия снимки! Няма да мога да ти дойда на сватбата щото военните не спят и ме чакат! Ела ми на гости есента! Ще те те чакам!

Нямам какво друго да ти подаря!

Пускам Гънс и отивам под душа!

И ДА НЕ СИ ПОМИСЛИТЕ ЧЕ СЪМ СЕ РАЗЧУВСТВАЛ!

                                                                                                                                 Брно

                                                                                                                                 09.08.2006