знаеше, че може и сам да оправи разклонителя. не му трябваше професионалист. все пак беше учил в техническо училище. не че научи нещо. но все един разклонител може да поправи.

изчака я да тръгне на работа. нищо нямаше да стане ако тя беше тук. само щеше да му

(трябва да извикаш електротехник)

мърмори. трябваше му спокойствие.

отиде до железарията. купи поялник, отверки, клещи, изолирбан, тел, кабел и нов щепсел. не знаеше дали му трябва всичко това, но не искаше да прекъсва работата. прибра се и нареди всичко на масата. по средата сложи разклонителя. избра подходяща отверка (добре, че купи шест) и разви болтовете. липсваше му нещо. направи си силно кафе без захар и започна. бавно и внимателно разви първия болт. после втория. за третия използва повечко сила. всичко вървеше добре. след малко разклонителят лежеше на части пред него. огледа критично обгорените кабели и видя къде даваше на късо. изряза и оголи наново жиците. разглоби и щепсела. повтори операцията с оголването. провери с мултимера дали не е прекъснат някъде кабела. всичко изглеждаше наред. започна да намества отделните жички обратно по местата и се усети, че не беше записал кой цвят жица къде стои. замисли се. имаше ли значение? по-скоро не. за всеки случай пусна в гугъл въпроса и се зачете. на третата страница от резултатите най-после намери нещо по темата. явно нямаше голямо значение, но все пак последва инструкциите. докато с едната ръка държеше капака на разклонителя, с другата придържаше жиците, а третата трябваше да завива болтчетата. хубаво, ама трета нямаше. трудна работа. опита с крак да придържа, после с уста. накрая успя някак да закрепи жиците и набързо зави всички болтове. с щепсела се справи малко по-лесно. включи го в контакта. свърза нощната лампа за тест. мислеше да включи лаптопа, но лампата му се видя по-евтина. светна. беше горд със себе си! прибра останалите части в шкафа и си сипа чаша кола. мислено преживяваше триумфа си. как щеше да й каже довечера аз нали ти казах, че не ни трябва техник? седна на компютъра и се логна в играта.

няколко часа по-късно тя най-после се върна. той се втурна да я посрещне на вратата. взе торбите с покупките от ръцете й и каза:

- здравей!

- здрасти!

- оправих разклонителя!

- а, добре.