Като много мои колеги — колеги-програмисти, колеги-писатели, колеги-мързеливци — и аз обичам да правя нещата в последния момент. И също като тях (тук вече само предполагам) и аз мразя месец февруари.
Омразата ми към отминалия преди малко месец е отдавна, но едва днес (или както някой пунктуалец ще ме поправи, вчера) излезе на повърхността. Показа грозната си глава, както е казал Шекспир (по съвършено друг повод). Изведнъж рязко усетих, че утре е 1ви (добре де, знам, днес). А това значи няколко неща:
- мартеници (не съм купил, щото, нали знаеш, има време до края на месеца)
- имам само 3 статии за февруари в блога, а си бях обещал да пиша по 8-10
- нямам повече време да свърша нещата, които бях запланувал да свърша до края на месеца (дълга и скучна тема, ще ти я спестя)
- още не съм си подал данъчната декларация
- ще получа заплата
Това последното всъщност е нещо положително. И все пак…
Е, поне да напиша някоя глупост в блога, че да не изоставам много от норматива. Да, ще излезе с дата 1ви март, но това може да е положително – това значи, че трябва да напиша само още 7-9 неща. Разбира се, „трябва“ е силно казано. Но не искам да разочаровам вярната си публика или да давам храна на критиците („Залязва вече“, „Не може да смогва“, „Изчерпан е“, „Помните ли когато пишеше по 10 статии месечно?“ и т.н.)
Миналата седмица, докато чаках едни 150 килобайта да се прехвърлят през изключително бавната бтк-връзка в офиса (отне около 20 минути!), попаднах на интересна статия, в която авторът обясняваше колко лошо е да дадеш бавен компютър или бавен интернет на програмист, който работи за теб. Има една психологическа граница от минута-две (зависи и от програмиста, разбира се), която ако се премине, програмистът загубва търпение и влиза да чете cracked, да гледа youtube или да сади царевица във фермата си във фейсбук. Прочетох статията след като моето търпение се беше изчерпало и в лутането си се бях озовал на сайта на Joel-някой-си. Много увлекателно пише.
Всичко дотук беше за да позапълня статията с глупости, но все пак, за да не мислиш, че няма да кажа нищо полезно, ето го – в една от следващите принудителни паузи (бтк съкс, нищо ново) прочетох няколко статии в cracked.com и оттам се прехвърлих на блога на един от авторите в сайта. Там открих много забавен разказ, който се оказа повест или направо роман. Става дума за един барман, който е идеалът на много хора за пич – самоуверен, пекан, умен, има собствен бар, умее да говори с жените. Та в първа глава в бара му влиза делова дама, много красива, която му прави странна оферта от името на испанския император. Диалогът е много забавен, а случващото се в следващите 20 глави е доста увлекателно. Аз ги прочетох за няколко дни. Опитай и ти!
Сериал: White Collar
Жанр: Криминална комедия, 45 минути Запознай се с Нийл Кафри – престъпник, какъвто отдавна мечтаеш да си. Много умен, привлекателен, образован, забавен, хладнокръвен. Някак ме подсеща за Аферата Томас Краун. Та в началото на сериала той се споразумява с ФБР да излезе от затвора при условие, че им помага с разследването на т.нар. white-collar престъпления – фалшификации, измами и подобни. За да не избяга, му слагат GPS гривна на крака и го настаняват в евтин мотел – колкото би им струвал в затвора. С чар и хитрост той бързо си намира по-добро място за живеене и готини дрехи. Направо да му завидиш…
В свободното си от ФБР време, Нийл се опитва да намери мистериозната Кейт – бившата му приятелка, която е в ръцете на загадъчен мъж с пръстен.
Кейт
В ролята на Кейт ще видиш (макар и доста рядко) Alexandra Daddario – готина мацка, която след Всички мои деца не е правила нищо съществено (не че тук прави). Слагам снимка, за да стане по-красива статията.
Нийл от своя страна (или по-точно Matthew Bomer) е играл тук-там, но аз не го помня, макар да съм гледал част от сериалите/филмите, където се появява. По-известните са Чък (7 серии) и Ясновидката Тру (18 серии). В последния главната е Елиза Душку (ако не я знаеш, веднага да поправиш грешката – примерно с Dollhouse). Най-голямото му прегрешение според мен е, че е играл в Пътеводна светлина. Вярно, че само в 6 серии, но и една е много в такава боза. Сигурно е бил доста гладен в онези дни.
Агентът, който отговаря за него, се казва Питър Бърк. Макар да ми изглежда с позната физиономия, не мога да се сетя къде съм го гледал. Виждам, че е играл в Карнавал, от който гледах 3-4 серии, но не се сещам какъв беше там. Както и да е, тук играе най-добрия агент в отдела си и постоянно се надхитрява с Нийл.
Елизабет
Образът му на моменти е доста клиширан, но е представен забавно и не дразни.
На Питър жена му се казва Елизабет и е един от основните ми аргументи да гледаш сериала. Ако случайно си я пропуснал във Fastlane (където е в главна роля) или в Two Guys, a Girl and a Pizza Place (в ролята на Марти – секси пожарникарка, която омайва главата на Пийт), задължително я гледай тук.
Елизабет
Първата й по-сериозна роля (макар сериозна да е силно казано) е в Saved by the Bell, където играе в цели 74 епизода. След това може да си я засичал и в Beverly Hills, 90210 (136 епизода) или в краткото й участие в Животът на Браян.
Познато лице, при това много красиво. Слагам две нейни снимки, за да се насладиш. Ролята й в White Collar е второстепенна и по-скоро е за разведряване на атмосферата, когато нещата станат прекалено сериозни. Добре се справя!
Досега има 11 серии от сериала, като общо за сезона ще са 14. Гледам го с удоволствие и ти препоръчвам да го гледаш и ти.
Само 3 месеца ми трябваха да преодолея страха си от виваком и да отида да си подам заявлението за пренос на номер. Ако не ти е ясно за какво говоря, значи не си чел предната ми статия по темата. Този път избрах друг офис и отидох към 2 и нещо. От общо 5 служителя само един беше свободен, та се запътих смело към него. Обясних, че искам да се прехвърля на друг оператор и очаквах да започне да увърта и да търси с поглед шефа си или някой колега. Вместо това Виктор (ще го наричам така, за да не му казвам истинското име) веднага започна да работи по моя проблем. Аз се зачудих да не са сменили процедурата, но истината се оказа друга – бях попаднал директно на управителя. Разбрах го от табелката, с която беше закичен.
Постоях известно време докато той попълваше мълчаливо и по едно време започна да се пробва да ме убеди, че правя грешка. Не беше особено ентусиазиран в опитите си, но все пак ми предложи безплатна вивател карта, безплатни минути и т.н. Аз повторих няколко пъти, че вече съм взел решение и той като че ли се примири. Малко след това изчезна някъде.
Върна се 2-3 минути по-късно и направи един последен опит, но аз останах непреклонен. Връчи ми един лист, взе петте лева, които бях приготвил и каза „Елате да си вземете сертификата в петък“ (т.е. след 3 дни). Аз попитах за какво ми е този сертификат и се оказа, че без него няма как да ми пуснат номера от друг оператор.
Така като го разказвам, всъщност не се разбира, че прекарах едни 20-30 минути в чакане докато той ходеше насам-натам из офиса и говореше с разни хора. Отначало помислих, че говори за мен нещо, но той просто си се занимаваше с ежедневните си задачи.
В петък се появих по същото време – оказа се добър час. Този път моят човек го нямаше, но един от консултантите ми даде сертификата без да каже дума и аз излязох за последно от този офис.
С ценната хартийка се запътих към мтел. Там служителките бяха по-усмихнати и по-приказливи. Но това може да се дължи на посоката на пренасяне на номера. И там има какво да се желае – с договора ми вървеше някакъв апарат, който принципно става, но е далеч от моя панасоник. Е, все някак ще го преживея. Освен това пропуснаха да ме питат дали искам хартиена фактура и дали искам да ме включат в телефонния им указател. А аз пропуснах да видя колко струват разговорите мтел-мтел и се оказа, че съвсем не са евтини на този тарифен план. Но като съм решил да плащам ниска месечна такса, това може да се очаква.
Цялата процедура ми отне около седмица и половина: заявление във вторник, сертификат в петък, активиране на фиксирания номер в четвъртък. И хич не беше страшно!
Поредната добра новина за феновете на Castle – от ABC са поръчали още 2 епизода, като общо стават 24 в този втори сезон. Да припомня, че в началото бяха едва 13, но заради постоянното покачване на рейтинга си, сериалът си заслужи нови 9 и сега още 2.
Със серията „Sucker Punch“, която излезе преди 2 седмици, Castle постигна най-добър рейтинг от началото на сезона – 2.8 – а миналата седмица го задмина, достигайки 3.1. Тези рейтинги са във възрастовата група 18-49, която се смята за най-важна за рекламодателите и определя съдбата на сериалите.
Все още няма вести за 3ти сезон, но нещата изглеждат оптимистично.
След като на няколко пъти направих грешката да се вманиача в сериал и да гледам тъжно как го спират (Studio 60, The Unusuals, Moonlight, New Amsterdam), разрових из мрежата и намерих много полезен сайт, където да следя рейтингите. Готините пичове там имат Renew/Cancel Index, който предсказва кои сериали ще бъдат подновени за следващия сезон и кои – не. Сайтът е TV By The Numbers, а въпросния индекс можеш да видиш тук.
Мразеше тоалетните на гарата, но нямаше избор. Беше забравил да се изпикае вкъщи, а нямаше да издържи до почивката. Миризмата го обгърна още преди да влезе. Отпред имаше бяла пластмасова масичка и чинийка за стотинки. На лист от тетрадка някой беше написал с химикал “50 ст”. Имаше и купчина жълти салфетки. Бяха толкова малки и толкова тънки, сякаш някой ги беше късал от тоалетна хартия. До масичката имаше бяла пластмасова табуретка. Празна беше. Илия пусна монета в чинийката и влезе. Поне имаше много кабинки. Той не обичаше да пикае на общите писоари. Преди много време негов приятел му беше казал, че има “срамежлива патка”. Оттогава този израз му се беше набил в мозъка и се сещаше за него всеки път като ползваше обществена тоалетна. Да, наистина имаше “срамежлива патка”. Само мисълта, че някой го гледа как пикае беше достатъчна да му секне “работата”. Влезе в първата кабинка, затвори и заключи. Изпика се. Така беше по-добре. Имаше 3 дълги часа до следващата тоалетна.
Сериал: United States of Tara
Жанр: смахната комедия, 30 минути
Доста смахнат сериал, в който Тара се опитва да води нормален живот със семейството си, докато постоянно се сменя с някоя от другите личности, живеещи в нея. Да, позна, тя е шизофреничка или както се казва на български това. Решава да спре да взема хапчета, които потискат другите й личности, но също така подтискат и нея. Въпросните личности са една от друга по-смахнати: има тинейджърка – Тий – която се облича с курвенски дрехи и „дружи“ с дъщерята на Тара; Алис – домакиня тип „степфордска съпруга“, която използва сапун, за да измие мръсна дума от устата на някое от децата; имаме и Бък – мъж, явно работещ в дърводобивната промишленост, съдейки по начина му на обличане и говорене. Сериалът е нещо като комедия с елементи на драма и интересните неща не свършват до различните хора, живеещи в Тара. Дъщеря й например има вземане-даване с шефа си в местното кафене. И ако актьорът ти изглежда познат, това най-вероятно е защото си го гледал в Studio 60 on the Sunset Strip в ролята на Том. Ако не си го гледал, бързо поправи тази грешка. След това можеш да гледаш и United States of Tara, няма да си загубиш времето. Още повече, че сериите са по 30 минути, като първите 5-6 са „досега в Тара“ + началната анимация с имената на актьорите. Освен това сестрата на Тара е секси и ще ти допадне. На мен ми направи впечатление още в Standoff (ако се сещаш).
Още нещо – класификацията на сериала е: „Nudity, Violence, Adult Content. Viewer discretion advised.“ Е как да не го гледаш?
Виждали сте тази сцена – главният герой и негов приятел или приятелка седят в кафе или бар и обсъждат непознат човек. Опитват се да измислят достатъчно добра история, която да пасне на външния вид на човека. Това е готино упражнение, което аз никога не съм правил. Като някой, който иска да стане писател – не чак иска-иска, но все пак – би трябвало да се тренирам по този начин. Или по друг подобен. Например в Castle и в Californication – два от любимите ми сериали – има подобна техника: главният герой е предизвикан от красива жена да разгадае миналото й и той се впуска в догадки и полу-измислици. Разбира се в цитираните случаи героят е удивително точен, но това няма значение. Важното е самото упражнение.
Всички тези герои по филми и сериали са писатели. Хората, които съчиняват историите. Явно е нещо като мода. Аз не съм се пробвал и май имах добра причина. Само дето не мога да си я спомня. Сега си мисля, че може би е защото не съм искал да звуча тъпо или банално. Пък било то и само в моите очи. Или защото не забелязвам малките неща. И понеже цялата техника се базира на събирането на достатъчно доказателства, за да може да се започне от някъде, аз бих имал много малък арсенал. Може би ми е липсвал подходящ събеседник? От страх да не ме чуе обектът на изследването?
Трудно е да се коментират минувачи. Колкото и да са колоритни, това че се движат доста затруднява цялата работа. Чудиш се да гледаш ли или да пишеш (ако си записваш). Или пък докато обмените по 2-3 реплики с другаря по коментар и обектът е отминал. После започват едни съчинения по памет, които след няколко минути съвсем стрелят напосоки. Затова най-добре да се коментира някой, който стои на едно място: две приятелки на съседната маса в заведението; лелката, която събира парите пред градската тоалетна; нетърпелив младеж, който вече 15 минути чака приятелката си на спирката; продавачката на кофички варена царевица с нереално дълги нокти за нейната професия. При тях имаш достатъчно време да се вгледаш в дребните детайли, които да оформят историята. Не ти се налага да бързаш и да се притесняваш, че всеки момент ще загубиш обекта. Ще видиш ревнивия поглед на едното момиче към приятелката й, докато последната флиртува с красивия сервитьор. Ако не от първия път, то със сигурност от третия. Или петия. Или най-малкото ще ти направи впечатление колко пъти викат сервитьора.
Сериал: Raising the Bar
Жанр: адвокатски, 45 минути
Адвокатските сериали бяха много популярни по едно време и после постепенно замряха. Raising the Bar се опита да възобнови жанра, но безуспешно. Спряха го след втория му сезон. Въпреки това, ако харесваш съдебните дела, гледай го. Разказва се за няколко служебни адвоката (от тези, които ти назначават, ако не можеш да си позволиш друг) и няколко обвинителя от кабинета на прокурора, които се изправят едни срещу други в разнообразни дела. Набляга се повече на човешкото в отношенията между хората, отколкото на бляскави заключителни речи. Разбира се не липсват и закачки между героите.
Макар и не в челото на личната ми класация, намирам сериала за увлекателен и го гледах с интерес. В него ще видиш познати лица от други сериали – майката на Малкълм играе съдийка; шефката на служебните адвокати може да си я виждал в Спешно отделение, където е играла в цели 102 епизода; шефът на прокурорите си го виждал в Хаус, Адвокатите от Бостън и още няколко сериала; един от прокурорите е играл в 91 епизода на Angel (още известен като Бъфи-2) и т.н.
Вече съм го споменавал в писанията си, но няма да те карам да ровиш из архиви. Става дума за група младежи с някакви таланти, които се опитват да порастнат и за сайта quarterlife.com, в който хора на изкуството могат да споделят това, което са направили – видео, литература, аудио или просто да напишат нещо в блога. Интересно е преплитането между виртуални и реални персонажи – нещо доста актуално в ерата на фейсбук и туитър. Освен това има готини мацки. Пробвай го!
март 1, 2010 | Posted by gimly 
Categories: размисли | 
Tags: cracked, блог, време, мързел, роман, статии | 
No Comments »
Запознай се с Нийл Кафри – престъпник, какъвто отдавна мечтаеш да си. Много умен, привлекателен, образован, забавен, хладнокръвен. Някак ме подсеща за 
Само 3 месеца ми трябваха да преодолея страха си от виваком и да отида да си подам заявлението за пренос на номер. Ако не ти е ясно за какво говоря, значи не си чел 
