Батерии

От известно време съм въодушевен от бизнес-нюха на бургазлията – по краткия ми, но за сметка на това лъкатушещ път до офиса има цели 3 магазина за батерии. Пише с големи букви „Батерии“ на тях. Много яко. Вече няма нужда да се ходи чак до Техномаркет или подобни за едни батерии, пък било то и зарядни. А откакто голямото дете си играе с играчки, батериите никога не стигат.
Днес реших най-после да се престраша и да вляза да си купя. Любимата ми марка е панасоник, а любимия ми вид – зарядни. Съвсем стандартни – АА. Реших да започна с 4. Проверих (с малко помощ) цените в интернет и с приблизително 36 лв. в джоба се запътих за работа. (В другия джоб имах още 10тина лв. за ядене, не се притеснявай за мен.)
- Имате ли зарядни батерии панасоник?
- Ммне, май свършиха – каза тя, обръщайки се към рафтовете – да, нямаме. Имаме само варта… хм, май и те са свършили. Има тука една немска марка, ако искате?
- Не, благодаря.
Явно въпросният бизнесмен не е особено добър. Нищо, има други магазини.
- Добър ден!
- Добър ден!
- С какво да Ви помогна?
- Търся батерии панасоник – зарядни.
- А, нямаме такива. Само варта и дюрасел.
- Мерси, довиждане.
Толкова за нюха. Може би в обедната почивка ще отида и до третия магазин. Или довечера – до Техномаркет.

повече деца отколкото старци

25

Created by OnePlusYou – Free Dating Sites

How Many 90 Year Olds Could You Take in a Fight?
Created by OnePlusYou – Free Dating Sites

обещавам да не пускам повече…

me vs. velociraptor

По принцип не съм фен на тестовете за щяло и нещяло, но този ме развесели много. Опитай!

How long could you survive chained to a bunk bed with a velociraptor?

Created by Oatmeal

Илай (Eli Stone) ще гостува на Декстър

Предпочетох да ти покажа тази снимка с бившата му жена, отколкото една друга, на която целува Джъд Лоу (ако не знаеш кой е Джъд Лоу, питай imdb), защото мен лично Анджелина ме кефи повече. А иначе Джони Лий Милър (навсякъде с три имена, явно е сериен убиец) е женен за някоя си Мишел Хикс (която би трябвало да съм забелязал при едно от гледанията на Life, но не би) и даже имат дете (поне едно). Тя дори била манекенка някога. Както и да е. Причината за статията не е тя, Джоли или Джъд, а Джони/Илай, който след краха на сериала Eli Stone (за който не тъжа ни най-малко), е намерил убежище под покрива на Декстър (образно казано). Ролята му ще е преплетена с тази на Джулия Стайлс. Aйде, айде, знаеш я – бледата симпатична блондинка без цици от 10 неща които мразя у теб (играе и в трилогията за Борн, в случай, че не искаш да признаеш гузното удоволствие „10 неща…“). А Джулия, както вече знаеш, ще е новата-на-Декстър. Т.е. вероятно ще е луда или алкохоличка или ангел на мрака – като го знаеш бате ти Декс. Тя ще играе 10тина серии (кой знае – може и повече), а Джони – няколко. Не мога да ти кажа нищо по-конкретно, щото крият. Заради интригата, явно.

Източник: Variety.com

Лъжи ме още!

kelli-williams

не само краката й кефят


monica-raymund

тя също има поне 2 плюса

Ако ти липсва Тим Рот или феноменалните крака на Кели Уилямс (на снимката вляво) или пък мръснишката физиономия на Моника Реймънд (тя пък е вдясно), не тъжи повече – снощната серия (след близо половин година суша) беше много добра, а Fox са дали зелена светлина за нов сезон, което значи – още серии! Айде честито!

П.П. Ако не знаеш за какво говоря, прочети краткото ми интро за сериала тук. Ако продължаваш да не си надъхан, иди да четеш друг сайт.

Любимата на Декстър се завръща… за една серия

Актрисата Julie Benz – Рита в сериала Dexter – ще участва в първия епизод на новия сезон, който започва есента. Ако следиш сериала знаеш, че тя умира в края на последния сезон – убита от The Trinity Killer – най-шокиращата смърт показвана по телевизията според EW.com. Много са спекулациите около това завръщане, но едно знаем със сигурност – тя не е възкръснала. Това със сигурност е добра новина поне по две причини – не ни трябва още един Supernatural, а и тя беше доста дразнеща, макар и много секси на моменти. Също така знаем, че няма да се появи като дух (отдъх!). Остава ни само да гадаем и да чакаме серията.

Източник: The Ausiello Files

Антикнига на месеца

След много добрата „Изкупление“ на Макюън реших да прочета „новата“ на Бегбеде – „Почивка в кома“. Пиша „нова“ в кавички, защото книгата е преведена 2010та, но е писана в началото на 90те. Преди да стигна до нея, съм чел „9.99″ и „Разкази под екстази“ – книги средно качество, но аз бях доста надъхан за първата заради хвалебствията в любимото (вече покойно) списание егоист. В статията пишеше, че единственият проблем на книгата е изключително некадърния превод и съветваше читателя да изчака за друг превод или да научи френски. Е, аз не изчаках и не научих, а я прочетох в този й вид и наистина беше ужасно преведена. Въпреки това книгата ми хареса. Не мога да кажа същото за „Почивка в кома“. Въпреки ниските ми очаквания (заради „Разкази под екстази“, няколкото интервюта с него и прочетени части от други книги), Бегбеде успя да ме разочарова и затвърди у мен имиджа си на Парис-Хилтъна на писането. Насилих се да я прочета само заради надеждата „да потръгне“. Разказва се за един млад мъж, който отива на дискотека. И понеже една нощ в дискотеката трудно може да запълни цяла книга (150 страници), авторът е посегнал към хитрини – на места е писал през ред; изброява вип-гостите в дискотеката поименно; има няколко списъка с песни, които диджеят пуска; използван е доста голям шрифт; писал е пълни безсмислици на места… Пълно е със сюжетни дупки – учат 3-месечно бебе да пуши трева; Мадона ражда в дискотеката и прерязват пъпната й връв със счупена бутилка; „нашият“ се бие и 2 реда по-надолу нищо му няма (въпреки доста сериозните поражения по време на боя); случайно издишва близо до устата на една и тя се съживява (била е в клинична смърт) и т.н. Знам, че преувеличаването е похват, който може да е много успешен. Но в случая просто не му се е получило. Когато чета, обичам да се потапям в историята и всяко нещо, което ме кара да спра и да се замисля какво е искал да каже авторът или да отхвърля нещо като невъзможно и/или глупаво, разваля магията на четенето. Бегбеде го прави толкова често, че читателят започва да чете отгоре-отгоре, защото знае, че всеки момент ще го „изкарат“ от историята.

Забавно нещо в книгата е споменаването на няколко пъти на моя любим герой Хенри Чинаски като един от випаджиите. Щрих, който би стоял много добре на една по-силна книга от настоящата.

Грешките

Наскоро жена ми забеляза в центъра на Бургас тази реклама:

За пореден път се питам: само мен ли ме дразнят такива грешки? Никой ли не ги гледа преди да ги отпечата? Това изглежда като да не е евтино, което би трябвало да подтиква хората да са по-внимателни.

По подобен повод направих един сайт, в който да публикувам по-фрапиращи грешки от български новинарски и представителни сайтове. Списваме го заедно с Дилян и ако попаднеш на нещо подходящо, прати ни го и с радост ще го публикуваме! Адресът е negramotno.tumblr.com

Джими

Този разказ не е завършен. Това е част от експеримента Помогни на писател. За всички чернови натисни тук.

Джими преглеждаше торентите в категория XXX на muzinda.net. Отваряше ги 1 по 1 и оглеждаше картинките. Отдавна беше разбрал, че не може да се довери на заглавието на филма. След няколкото пъти, когато свали порно с травестити без да иска – и погледа малко, вероятно от любопитство – вече винаги гледаше качените screenshot-и.

След 10тина минути разглеждане попадна на филм с интересното име Schlafend Gefickt 11. На една от картинките момичето му се стори смътно познато, но не можеше да се сети откъде. Цели 15 минути се опитваше да си спомни, но безуспешно. Толкова отне свалянето на филма. Той натисна Play и затаи дъх. Този път щеше да гледа внимателно филма, вместо да превърта до „интересните части“.

Неговата „позната“ се оказа Натали – съученичка от гимназията и гадже на най-добрия му приятел. Бивше. Сцената с нея не беше нещо по-различно от стандартното, а и тя не впечатляваше с особени умения или пък форми. Но сърцето на Джими биеше лудо. Той я познаваше! Познаваше жената в порнофилма! Без много да му мисли, изпълни „ритуала“ си за това време на денонощието.

Изгледа филма поне 7 пъти. Всъщност не целия, само епизода с Натали. Трябваше да каже на Питър. Длъжен беше. А да му каже ли какъв кеф му достави бившето му гадже? Дали беше редно?

Иван

Този разказ не е завършен. Това е част от експеримента Помогни на писател. За всички чернови натисни тук.

С периферното си зрение прочете табелата „Благодарим Ви за внимателното шофиране“ докато профучаваше със 170 км/ч покрай нея. „Моля,“ помисли си той. Все пак караше внимателно – само 80% от вниманието му (по груби сметки) беше заето с проблемите му в работата и с жена му. Като се има предвид какви бяха проблемите, това всъщност беше малък процент. Имаше още някакви 5%, заети с нарастващото му желание да се изпикае. Този процент щеше да се покачи бързо, та той започна да следи за отбивка. Което се оказа трудна задача, понеже заради огромния тир отпред нямаше как да забележи подходящото място преди да беше го подминал. Освен това на задната броня на тира пишеше „ENDING POSSIBILITIES“. Иван предположи, че част от надписа липсва – поне едно „NEVER-“ в началото, но не беше сигурен. Дали това не беше знак от съдбата? Дали нямаше общо с неговите проблеми? Да, той не вярваше в съдбата – нито в Бог, като стана дума – но не можеше да е просто съвпадение.

Подмина 4 отбивки заради тъпия камион, но 5тата я видя навреме и спря. Беше ранен следобед и слънцето приятно напичаше. От двете страни на пътя имаше гъста гора. Миришеше на пролет. Чуваха се птички. Иван слезе и заключи колата. Беше слушаш достатъчно истории за шофьори, които слязли да пикаят и се прибирали на стоп после. Докато пикаеше, се усмихна. Въпреки всичките си проблеми, не можа да не го направи – времето беше просто чудесно. Реши да се разходи малко из гората. Щеше да му дойде добре – беше започнал да задрямва зад волана. А нея я нямаше да го държи буден. Едва ли щеше пак да пътува с нея някога. А бяха толкова щастливи заедно в началото…

Неусетно беше навлязъл в гората. Колата му едва се виждаше оттук. Дърветата не бяха толкова нагъсто, освен това бяха доста високи, та не беше трудно да се ориентира за обратния път. Чу ромолене и се насочи по посока на звука. Не беше жаден, но можеше да пийне малко вода. Преди да стигне до източника на звука, се озова на малка поляна. В средата й имаше нещо странно. Приличаше на изкривяване на светлината или нещо такова. Иван се огледа. Не искаше да признае и пред себе си, но това там му заприлича на дупка в пространството. Или във времето. Обичаше фантастични сериали и книги, четеше и Стивън Кинг – беше почти сигурен какво вижда. Не можеше да повярва, разбира се. Едно е да четеш за такива неща, друго е да ги видиш. „Сигурно всички така си мислят, когато видят подобно нещо,“ каза си той. Приближи се бавно до дупката. Сърцето му биеше учестено.