Поредната добра новина за феновете на Castle – от ABC са поръчали още 2 епизода, като общо стават 24 в този втори сезон. Да припомня, че в началото бяха едва 13, но заради постоянното покачване на рейтинга си, сериалът си заслужи нови 9 и сега още 2.
Със серията „Sucker Punch“, която излезе преди 2 седмици, Castle постигна най-добър рейтинг от началото на сезона – 2.8 – а миналата седмица го задмина, достигайки 3.1. Тези рейтинги са във възрастовата група 18-49, която се смята за най-важна за рекламодателите и определя съдбата на сериалите.
Все още няма вести за 3ти сезон, но нещата изглеждат оптимистично.
След като на няколко пъти направих грешката да се вманиача в сериал и да гледам тъжно как го спират (Studio 60, The Unusuals, Moonlight, New Amsterdam), разрових из мрежата и намерих много полезен сайт, където да следя рейтингите. Готините пичове там имат Renew/Cancel Index, който предсказва кои сериали ще бъдат подновени за следващия сезон и кои – не. Сайтът е TV By The Numbers, а въпросния индекс можеш да видиш тук.
Мразеше тоалетните на гарата, но нямаше избор. Беше забравил да се изпикае вкъщи, а нямаше да издържи до почивката. Миризмата го обгърна още преди да влезе. Отпред имаше бяла пластмасова масичка и чинийка за стотинки. На лист от тетрадка някой беше написал с химикал “50 ст”. Имаше и купчина жълти салфетки. Бяха толкова малки и толкова тънки, сякаш някой ги беше късал от тоалетна хартия. До масичката имаше бяла пластмасова табуретка. Празна беше. Илия пусна монета в чинийката и влезе. Поне имаше много кабинки. Той не обичаше да пикае на общите писоари. Преди много време негов приятел му беше казал, че има “срамежлива патка”. Оттогава този израз му се беше набил в мозъка и се сещаше за него всеки път като ползваше обществена тоалетна. Да, наистина имаше “срамежлива патка”. Само мисълта, че някой го гледа как пикае беше достатъчна да му секне “работата”. Влезе в първата кабинка, затвори и заключи. Изпика се. Така беше по-добре. Имаше 3 дълги часа до следващата тоалетна.
Сериал: United States of Tara
Жанр: смахната комедия, 30 минути
Доста смахнат сериал, в който Тара се опитва да води нормален живот със семейството си, докато постоянно се сменя с някоя от другите личности, живеещи в нея. Да, позна, тя е шизофреничка или както се казва на български това. Решава да спре да взема хапчета, които потискат другите й личности, но също така подтискат и нея. Въпросните личности са една от друга по-смахнати: има тинейджърка – Тий – която се облича с курвенски дрехи и „дружи“ с дъщерята на Тара; Алис – домакиня тип „степфордска съпруга“, която използва сапун, за да измие мръсна дума от устата на някое от децата; имаме и Бък – мъж, явно работещ в дърводобивната промишленост, съдейки по начина му на обличане и говорене. Сериалът е нещо като комедия с елементи на драма и интересните неща не свършват до различните хора, живеещи в Тара. Дъщеря й например има вземане-даване с шефа си в местното кафене. И ако актьорът ти изглежда познат, това най-вероятно е защото си го гледал в Studio 60 on the Sunset Strip в ролята на Том. Ако не си го гледал, бързо поправи тази грешка. След това можеш да гледаш и United States of Tara, няма да си загубиш времето. Още повече, че сериите са по 30 минути, като първите 5-6 са „досега в Тара“ + началната анимация с имената на актьорите. Освен това сестрата на Тара е секси и ще ти допадне. На мен ми направи впечатление още в Standoff (ако се сещаш).
Още нещо – класификацията на сериала е: „Nudity, Violence, Adult Content. Viewer discretion advised.“ Е как да не го гледаш?
Виждали сте тази сцена – главният герой и негов приятел или приятелка седят в кафе или бар и обсъждат непознат човек. Опитват се да измислят достатъчно добра история, която да пасне на външния вид на човека. Това е готино упражнение, което аз никога не съм правил. Като някой, който иска да стане писател – не чак иска-иска, но все пак – би трябвало да се тренирам по този начин. Или по друг подобен. Например в Castle и в Californication – два от любимите ми сериали – има подобна техника: главният герой е предизвикан от красива жена да разгадае миналото й и той се впуска в догадки и полу-измислици. Разбира се в цитираните случаи героят е удивително точен, но това няма значение. Важното е самото упражнение.
Всички тези герои по филми и сериали са писатели. Хората, които съчиняват историите. Явно е нещо като мода. Аз не съм се пробвал и май имах добра причина. Само дето не мога да си я спомня. Сега си мисля, че може би е защото не съм искал да звуча тъпо или банално. Пък било то и само в моите очи. Или защото не забелязвам малките неща. И понеже цялата техника се базира на събирането на достатъчно доказателства, за да може да се започне от някъде, аз бих имал много малък арсенал. Може би ми е липсвал подходящ събеседник? От страх да не ме чуе обектът на изследването?
Трудно е да се коментират минувачи. Колкото и да са колоритни, това че се движат доста затруднява цялата работа. Чудиш се да гледаш ли или да пишеш (ако си записваш). Или пък докато обмените по 2-3 реплики с другаря по коментар и обектът е отминал. После започват едни съчинения по памет, които след няколко минути съвсем стрелят напосоки. Затова най-добре да се коментира някой, който стои на едно място: две приятелки на съседната маса в заведението; лелката, която събира парите пред градската тоалетна; нетърпелив младеж, който вече 15 минути чака приятелката си на спирката; продавачката на кофички варена царевица с нереално дълги нокти за нейната професия. При тях имаш достатъчно време да се вгледаш в дребните детайли, които да оформят историята. Не ти се налага да бързаш и да се притесняваш, че всеки момент ще загубиш обекта. Ще видиш ревнивия поглед на едното момиче към приятелката й, докато последната флиртува с красивия сервитьор. Ако не от първия път, то със сигурност от третия. Или петия. Или най-малкото ще ти направи впечатление колко пъти викат сервитьора.
Сериал: Raising the Bar
Жанр: адвокатски, 45 минути
Адвокатските сериали бяха много популярни по едно време и после постепенно замряха. Raising the Bar се опита да възобнови жанра, но безуспешно. Спряха го след втория му сезон. Въпреки това, ако харесваш съдебните дела, гледай го. Разказва се за няколко служебни адвоката (от тези, които ти назначават, ако не можеш да си позволиш друг) и няколко обвинителя от кабинета на прокурора, които се изправят едни срещу други в разнообразни дела. Набляга се повече на човешкото в отношенията между хората, отколкото на бляскави заключителни речи. Разбира се не липсват и закачки между героите.
Макар и не в челото на личната ми класация, намирам сериала за увлекателен и го гледах с интерес. В него ще видиш познати лица от други сериали – майката на Малкълм играе съдийка; шефката на служебните адвокати може да си я виждал в Спешно отделение, където е играла в цели 102 епизода; шефът на прокурорите си го виждал в Хаус, Адвокатите от Бостън и още няколко сериала; един от прокурорите е играл в 91 епизода на Angel (още известен като Бъфи-2) и т.н.
Вече съм го споменавал в писанията си, но няма да те карам да ровиш из архиви. Става дума за група младежи с някакви таланти, които се опитват да порастнат и за сайта quarterlife.com, в който хора на изкуството могат да споделят това, което са направили – видео, литература, аудио или просто да напишат нещо в блога. Интересно е преплитането между виртуални и реални персонажи – нещо доста актуално в ерата на фейсбук и туитър. Освен това има готини мацки. Пробвай го!
Сериал: Life
Жанр: криминален, 45 минути
След 12 години в затвора за тройно убийство, главният герой – бивш полицай – е оправдан при преразглеждане на делото. Като компенсация получава голяма сума пари (50 милиона долара, според слуховете), както и възможността да работи отново в полицията като детектив. Докато разплита случай след случай заедно с красивата си партньорка, той се опитва да намери хората, които са го натопили за убийствата. Времето в затвора е променило изцяло мирогледа му и начинът му на мислене доста се отличава от твоя и моя.
Убийствата, които разследва докато хапва плодове, са доста добре измислени, а музиката е повече от добра. Диалозите са по-малко от средното за жанра, като големите паузи са по-скоро плюс за сериала. Увлечението на героя по Дзен е много добре преплетено със способностите му да разкрива престъпления. Сериалът е задължителен, много по-дълбок от повечето, които съм гледал.
Сериалът има общо 2 сезона, като краят му е добре написан. С голям интерес изгледах 30тината серии и след това ги гледах още веднъж. В моментната ми класация го поставям на второ място.
Отново британски и отново с мистериозен привкус. Този път става дума за колеж на име Trinity, в който се случват странни неща. Новият ректор иска да разкрие тайните на колежа и да закрие могъщото братство, но среща сериозен отпор сред студенти и ръководство.
Дориан
Сериалът е и загадъчен и забавен, има готини актьори и увлекателен сюжет. В братството са богаташки деца, само момчета, които правят каквото си искат и имат доста повече права от обикновените студенти.
Розалинд
Но през новия семестър са подложени на сериозен натиск – освен от страна на новия ректор, заплахата идва и от двама студенти – момче и момиче – които се опитват да разчупят закостенялата система. Момичето е дъщеря на бивш член на братството и се опитва да разбере дали смъртта на баща й има общо с него, докато момчето просто не се кефи на класовите разделения. И двамата не осъзнават, че братството е ключът към нещо много по-значимо от личните им проблеми.
Розалинд
Като отделна сюжетна линия са представени приключенията на двама идиоти, които стават първи приятели докато преминават през разнообразни и доста комични унижения. В голяма част от случаите те даже не разбират, че трябва да се чувстват прецакани, което прави ситуациите доста по-забавни, отколкото биха били, ако трябваше и да ти е жал за тях.
Героите в сериала са готини и доста красиви. Можеш да изплакнеш очи с Шарлът или Розалинд, а ако си падаш по мъже – Дориан сигурно ще ти хареса. До момента има един сезон от 8 серии, като очаквам това да не е всичко от сериала. Последният епизод ме остави да чакам още.
Преглеждам какво съм писал и виждам, че съм обещал да докладвам за разни сериали и после не съм изпълнил. Е, време е.
Започвам с Хаус и статията ми за ехидния детектив. Ти сигурно си гледал сериите с него, но аз да припомня – Лукас се появява като гадже на Къди и има малко повече реплики, макар и не толкова ехидни. Хаус ревнува, но накрая се примирява. Или поне така изглежда. Все пак знаеш какъв е.
За Касъл писах че ще се появи конкурентка на Бекет, която ще омае Касъл, но това се оказа малко пресилено. Въпросната мацка се появява за един епизод и е далеч от класата на любимата ни детективка. Така че дишаме спокойно.
Гледах още няколко серии на Vampire Diaries и въпреки надеждите ми за нещо повече, сериалчето се оказа посредствено. Предсказуемо, не особено интересно, клиширано. На светлинни години от True Blood. Препоръчвам да го гледаш само ако няма какво друго.
Новият-стар Scrubs е доста интересен, задължително го гледай, ако още не си. Първите серии са някак уводни и Джей Ди още си мърмори под носа, но постепенно нещата се отместват в посока д-р Кокс и Търк. За мое съжаление Лорън Греъм никаква не се вижда, но аз още се надявам при прехода към не-джей-ди да се появи или тя или някоя друга готина.
Толкова засега, очаквай още доклади като ми остане време.
февруари 2, 2010 | Posted by gimly 
Categories: новини | 
Tags: castle, ratings, Касъл, рейтинг | 
No Comments »
